Нови сортове, нови технологии

Български и руски учени заедно създадоха пелети от лавандула
Shutterstock

От нови сортове до нови технологии за прецизно земеделие – с всяка година палитрата на иновациите в аграрната наука се обогатява. Част от тях са дело на българските институти и технологични компании, други достигат до фермерите чрез внос.

От няколко години стевията се е превърнала в хитов заместител на захарта. Сладките листа на храста, който вирее основно в Южна Америка и Мексико, се ползват все повече като подсладител от големите мултинационални компании заради ниската им въглехидратност и незначителния ефект върху кръвната захар. Само преди месеци например гигантът “Кока-кола” обяви, че започва да подслажда студения си чай със стевия вместо със захар. В унисон с модната тенденция учени от Земеделския институт в Шумен създадоха български сорт стевия.

Сортът, наречен „Стела“, може да се отглежда във всички райони на страната, където има добри поливни условия. Притежава относително добра устойчивост на гъбни болести, характерни за климата в България, твърдят от института. Добивът на сухи листа от храста е 240 кг от декар, а общото количество сладки вещества е 13,42 mg/100 g суха маса.

Учените са създали и български вариант на високобелтъчен хляб, подходящ за болни от диабет и сърдечно-съдови заболявания, който е много търсен на европейския пазар. Формулата на хляба е разработена от Института по криобиология и хранителни технологии, който създава и произвежда ястия за космонавти. Продуктът е наречен „Зърнея“ и съдържа увеличено количество биологично активни субстанции като β-глюкани, омега-6 мастни киселини, микро- и макроелементи като калий, калций, манган, желязо, мед, цинк, селен, магнезий и витамини от В група.

От българските учени не остана незабелязан и фактът, че в последните няколко години страната държи първо място по производство на лавандулово място в ЕС (с добиви около 3000 тона годишно), и създадоха продукт, чрез който се оползотворява отпадната биомаса. Специалисти от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, в сътрудничество с руски колеги от Московската селскостопанска академия “К. А. Тимирязев“, заедно създадоха пелети от отпадната биомаса на лавандулата. Те са с минимално съдържание на прахова фракция и здравина над 90%, подходящи за изгаряне в пелетни горелки.

Но агроиновациите отдавна не са запазена територия за научните институти. Една от утвърдените в прецизното земеделие български фирми от средата на тази година започва да предлага нова дигитална услуга за управление на напояването в градините и нивите. Сензори, проследяващи почвените показатели, ще позволяват да се определи точното необходимо количество вода за напояване на културите и ще сигнализират кога да се извърши напояването. Системата ще използва и интегрирани данни от метеорологичните станции за количеството паднали валежи, влажността на почвата и др., като ще ги съчетава с информацията за извършеното напояване. Подобни “умни сензори” в последните години навлизат все повече във фермите на ЕС.

Същата компания ще предложи и надградена версия на програмата за сателитно сканиране на полето. При нея сателитните снимки ще се правят по-често, на всеки 10 дни, и заедно с интеграцията на метеорологични данни абонатите на програмата ще разполагат с прогноза за времето и препоръки за подходящите периоди за извършване на различни обработки.

Отново по линия на новите технологии голям интерес на последното изложение Агра’2018 в Пловдив предизвика дронът за разпръскване на пестициди, торове и хербициди. Машината е способна да пренася течни товари с тегло до 15 кг, като обработва 10 декара само за 15 минути. Уредът, произведен в Китай, вече се предлага и на българския пазар.

Материалът е част от специалното приложение „Земеделие“ на бр.11 на сп. „Икономист“.

Текстът е публикуван в брой 11/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя