Напред към пенсионерите

Недостигът от кадри ще се попълва с пенсионери и хора над 50 г., преминали през квалификационни курсове
БТА
Обещание: На кръгла маса в СУ, посветена на дигиталната икономика, образователният министър Красимир Вълчев подчерта, че хуманитарните професии няма да изчезнат

Силвия Дончева е пенсионерка с втора категория труд и продължава да работи в шивашко предприятие в Доспат. Получава пенсия и заплата и за пръв път се е видяла с повече от 700 лв. на месец. Дончева е една от многобройните пенсионерки в шивашката промишленост в Родопите, които продължават да се трудят и в момента са единствената надежда на работодателите, че докато ги има, предприятията няма да затворят врати заради липса на работна ръка. Младите хора са в чужбина и дори да се върнат, не искат да се трудят на три смени за малко над минималната работна заплата. А собствениците на предприятия не искат да отстъпят от нивото си на печалба и затова отказват да вдигат рязко възнагражденията, каквито призиви има от страна на синдикатите.

По тази причина и не смятат, че с внос на работна ръка ще запазят статуквото на ниско заплащане и висока норма на печалба. И все повече разчитат на пенсионерите. На пенсионери разчита и българското образование. От близо 90 000 учители над 1000 са пенсионери, но стоят на работа, защото няма кой да ги замести.

Над 76 300 пенсионери се трудят

Реалност: Все повече пенсионери остават да се трудят и така попълват личните си доходи и решават отчасти проблема с недостига на кадри

По данни на социалното министерство, което обсъжда различни варианти как да раздвижи пазара на труда у нас, през миналата година пенсионерите, които продължават да работят, са били 76 300 души. Тази статистика им е дала идеята за квалификационни курсове за пенсионери, „в които възрастните трупат нови знания”, по думите на шефа на дирекция „Политика на пазара на труда” Елка Димитрова. Идеята все още е много сурова, но според министерството е напълно реалистична, защото работодателите все повече се обръщат към хората в категорията 50 плюс. Намират ги за по-отговорни, с изградени трудови навици и чувство за йерархия, и най-вече – съгласни да работят и за по-малко пари. „Впечатленията ми са, че работодателите не се водят от възрастта, а от уменията на хората. Споделяли са ми, че общите впечатления за хората от тази възрастова група са добри и ако те успеят да се впишат в работната обстановка, няма никакъв проблем да бъдат наети”, каза пред „Икономист” Даниела Симидчиева, директор на Центъра за професионално обучение към БСК. Самата Симидчиева признава, че преди години е имала проблем да си намери работа, защото е била над 45 години. Сега обаче този дискриминационен проблем лека-полека отпада заради липса на кадри на пазара.

От голямата търговска верига LIDL, която преди дни пусна новината, че дава над 1260 лв. за касиерка, съобщиха, че ще правят платформа „50 плюс“, която ще набира хора в такава възрастова група и ще ги обучава. Според обучителите от веригата единствената особеност в тази възрастова група е, че трябва да им се повтаря по няколко пъти редът и начинът на извършване на операциите, защото те държат да са уверени, че са разбрали всичко. Което е по-предпочитаният вариант от този да кажеш, че всичко ти е ясно, въпреки че си усвоил едва 30% от това, което ти се казва. Средната заплата в тази верига е 1650 лв.

Повече чужденци
След влезлите в сила от януари промени в Закона за трудовата миграция работодателите вече не трябва да доказват, че в продължение на 6 месеца не са намерили български кандидат за дадена длъжност, преди да поискат синя карта за експерт от чужбина. Освен това правителството увеличи квотата за чуждестранни работници. Досега фирмите можеха да имат до 10% кадри с чуждо гражданство. От януари малките и средните компании могат да наемат двойно повече такива служители, а при големите фирми делът е до 35%. Статистиката показва, че през миналата годината у нас са били наети 117 специалисти от страни извън ЕС. Това са висококвалифицирани кадри, главно ИТ експерти и инженери.От социалното министерство обмислят и промени, които да позволят на чуждестранните студенти да работят у нас. Сега кандидат-висшистите от страни извън ЕС имат право да работят по 20 часа седмично. Идеята на ведомството е да се позволи на тези младежи да се трудят на пълен работен ден.

Квалификации за възрастните
Застаряващото население и големият дял на неквалифицирани безработни са големият проблем на пазара на труда, смятат в социалното министерство. По данни на Агенцията по заетостта към 28.02.2018 г., предоставени на „Икономист” от социалното министерство, броят на регистрираните безработни над 50 години е 91 116, а делът им в общия брой на безработните лица е 39,5%. Над 46 600 от безработните над 50 г. са без квалификация, а над 40 700 са с основно и по-ниско образование. През същия период на миналата година броят на регистрираните безработни над 50-годишна възраст е 105 104, като делът им от общия брой безработни лица е 39%. От тях над 54 700 са били без квалификация, а над 48 100 – с основно и по-ниско образование.

От социалното министерство твърдят пред „Икономист”, че в условията на постоянно нарастваща възраст за пенсиониране, динамичен пазар на труда и постоянно променящи се изисквания за заемане на работните места при голяма част от хората на възраст над 50 г. има необходимост от актуализиране на квалификацията. Или пък от придобиване на нова квалификация с цел да си запазят работното място или да си намерят работа. От министерството обясняват, че през 2017 г. са обучени 10 379 безработни лица, като 4101 от тях са от възрастовата група над 50 години.

През 2018 г. със средства от държавния бюджет министерството е планирало да финансира заетостта на 18 048 души. Ще бъдат обучени и 10 663 безработни по програми и мерки за заетост и обучение.

За близо трите месеца от началото на годината една четвърт от включените в обучения лица са безработни над 50-годишна възраст. От ведомството уточняват, че обученията на безработни за придобиване на професионална квалификация се реализират по заявки на работодателите, като те поемат ангажимент после да назначат на работа обучените. Квалификации освен по заявки се провеждат по списък с търсени професии, базирани на информация от регионалните комисии по заетостта.

Търсените професии
В списъка на търсените на пазара на труда професии са сервитьор-барман, хотелиер, готвач, камериер, оператор на компютър, шивач, заварчик, стругар, помощник в строителството, социален асистент, графичен дизайнер, програмист и др. В програмата на социалното ведомство са включени обучения по ключови компетентности „Обществени и граждански компетентности“, „Умение за учене“, „Математическа компетентност и основни знания в областта на природните науки и технологиите“ и „Инициативност и предприемачество“. По тях за тази година 6122 лица ще получат квалификация. Това са така наречените преносими умения – цифрови, технически умения от висок клас и социални умения, междуличностни и аналитични умения, които се искат във всяка една сфера.

Преди насочване към обучение и заетост с всяко безработно лице се работи индивидуално с оглед изготвяне на индивидуален план за действие според профила на лицето и неговите шансове за устройване на работа.

Текстът е публикуван в брой 13/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари