Максимален осигурителен данък

Правителството увеличава драстично максималния осигурителен доход, но замразява стимулите човек да се осигурява на него

Максимален осигурителен данък
НА АМБРАЗУРАТА: След като бе приет за медиатор от родителите на деца с увреждания, социалният министър Бисер Петков ще трябва да отстоява и непопулярния проектобюджет на осигурителната система
Източник: БТА
Ако има нещо, с което октомври ще се запомни от гледна точка на социалната политика, то това ще е рязкото олекване на стимулите за работещите да се осигуряват на максималния осигурителен доход. Такъв на практика ще е ефектът от замразяването на обезщетенията и на коефициента за изчисляване на пенсиите на фона на рекордното за последните години увеличение на максималния осигурителен доход, от 2600 на 3000 лв.

Мерките са разписани в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който в началото на седмицата беше одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Ако се приеме и от парламента без промени, обезщетенията за безработица при съкращения се запазват в сегашните си размери, включително за осигуряващите се на максимален доход, въпреки че той се увеличава с 15%. Сумата на месечна база не е малка – 1486 лв. за първите 6 месеца без работа, но се променя принципът. При последните повишения на осигурителния доход с по 8% през 2014 и 2015 г. таван на обезщетенията нямаше.

Фиксирано, 9 лв. дневно остава и обезщетението за безработица, когато човек напусне работа по взаимно съгласие. Без промяна – 540 лв., ще бъде и еднократната помощ, отпускана от държавата при раждане на дете.

Социалният министър Бисер Петков обоснова замразяването със състоянието на пазара на труда, който изпитва осезаем недостиг на работна ръка. Затова политиката на правителството била да стимулира майките по-рано да се връщат на работа, както и съкратените или напуснали по собствено желание бързо да си търсят нов работодател.

С увеличението на разликата между старите и новите пенсии пък беше обяснен отказът на ГЕРБ от един от акцентите на пенсионната реформа на партията от 2015 г. С цел размерът на пенсията да се обвърже по-тясно с осигурителния принос, беше въведен коефициент от 1,1 за всяка година осигурителен стаж, който по график трябваше да се увеличи до 1,5. Догодина този коефициент става 1,2 и по-нататъшно увеличение не се предвижда.
Контрол и ограничения в здравеопазването
Драстично затягане на възможностите за разхищения в системата на здравеопазването опитва да прокара здравният министър Кирил Ананиев. В преходните и заключителните разпоредби от проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за идната година са вписани поправки в почти всички закони, имащи отношение към здравната система. Финансовата рамка на проектобюджета все още не беше представена до редакционното приключване на броя.Догодина лекарите ще са длъжни да изписват само най-евтините лекарства при финансирано от касата лечение, ако ефектът от приема им е същият, както на по-скъпите аналози.

Болниците ще могат да извършват операции само с хирурзи, които работят там на пълен работен ден, а лекарите няма да могат да работят на две места, освен ако не преподават. Целта е да се пресече практиката лекари да бъдат наемани от частни клиники само когато има нужда от тях, докато в останалото време са заети в държавни или общински болници. По този начин лечебните заведения в по-малките градове остават с плащания за най-евтините клинични пътеки, докато процедурите с висока добавена стойност се обират от частните клиники. Промяната обаче увеличава риска някои болници да намалят драстично предлаганите здравни услуги, а пациентите им да са принудени да пътуват на големи разстояния, за да ги получат. Този проблем може да се реши с въвеждането на електронна здравна карта, но поне засега това не е на дневен ред.

Освен това здравният министър предлага да се закрие Фондът за лечение на деца в чужбина, който от създаването си е обект на скандали. Неговите функции ще се поемат от новосъздадена Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности. Тя ще определя реда, по който децата ще бъдат изпращани в чужбина, но правилата, по които ще функционира, тепърва ще се уточняват. Към агенцията ще се влеят още Изпълнителна агенция "Медицински одит" и Агенцията за трансплантации.


Още при въвеждането му беше ясно, че това ще наложи повече разходи на НОИ за изплащане на пенсии и според неофициална информация замразяването е по искане на финансовото министерство.

Според източник на „Икономист“ липсата на остра реакция от страна на синдикатите на подобни промени, каквато е логично да се очаква, се дължи на съгласието на правителството да увеличи максималния осигурителен доход. Затова профсъюзите са приели да остане и таванът на пенсиите. Проблемът според експерти обаче е, че замразяването на обезщетенията и отказът от по-сериозно обвързване на пенсията с осигуровките на практика обезсърчават работещите да се осигуряват на максималния осигурителен доход, което в известна степен обезсмисля увеличението му.

Общата рамка на проектобюджета на ДОО предвижда догодина социалноосигурителната система да похарчи 11,7 млрд. лв. От тях 9,9 млрд. ще са разходи за пенсии, а 1,6 млрд. за социални помощи и обезщетения. Ежегодната субсидия, с която от общите данъчни постъпления се покрива дефицитът на осигурителната система, през 2019 г. се очаква да бъде 3,9 млрд. лева, от които 3,7 млрд. ще се насочат за пенсии. По този повод социалният министър се похвали, че осигурителните вноски вече покриват две трети от разходите на държавното осигуряване, след като бяха паднали на почти 50%, като с всяка година държавните доплащания намаляват.

За бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов проектобюджетът на ДОО лишава държавата от гъвкавост, защото повишава разходите по начин, който не позволява тяхното свиване в период, когато се очакват трудности в събирането на приходи. „Съществуват много луфтове и структурни предизвикателства в самия бюджет. Когато повечето оценки са за забавяне на икономиката през 2020 – 2021 г., когато ще спаднат и приходите в бюджета поради понижаване на икономическата активност, разходите няма как да бъдат свити, тъй като много от тях поради спецификата на законодателството нямат гъвкавост – не могат да бъдат намалени без осезаем негативен ефект върху получателите и ползвателите на тези бюджетни средства.“ Дацов визира средствата за пенсии и заплатите на държавните служители, които се оформят като основен разходен акцент в новия бюджет.

Далеч по-разумно според бившия финансов зам.-министър е, ако се вдигат приходите, те да се заделят като буфер във фискалния резерв, но правителството не възнамерява да предприема подобни действия.

Критично към проектобюджета на ДОО се изказват и от Института за пазарна икономика, според които има последователна политика от страна на управляващите да повишават данъчноосигурителната тежест. „Важното е тенденцията постоянно да се мисли за някакви промени, които може и да не са големи, но в крайна сметка изземват повече средства от гражданите. Идеи за намаляване на данъци или осигуровки на практика няма. По-лошото е, че подобни стъпки почти липсват през последните близо 10 години“, коментираха от неправителствената организация в седмичния си бюлетин.

Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit