Какво може да научи светът от Австралия

Това е може би най-успешната богата икономика

Съдържание от The Economist
Какво може да научи светът от Австралия
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Добре дошли: През юни 2016 г. австралийци протестираха в Сидни в подкрепа на затварянето на принудителните бежански лагери на островите Манус и Науру и поискаха хората от там да бъдат настанени в Австралия
Кой е най-големият проблем пред Америка? Или Япония? Или Великобритания? Или Франция? Мненията, естествено, са най-различни, но някои тревоги изникват отново и отново. Хората с материалистична нагласа сочат десетилетията бавен растеж на средните доходи, породил разочарование и гняв сред работещите. Фискалните ястреби заклеймяват огромните публични дългове, предопределени да нарастват още и още, тъй като застаряващото население изтощава все повече сметките на здравната и пенсионната система. Наред с това имиграцията предизвиква яростни популистки реакции в САЩ и Европа. За мнозина това показва и най-тревожната тенденция: липсата на каквото и да е подобие на политически консенсус за справяне с тези набъбващи кризи.

Повишаване на доходите, нисък държавен дълг, достъпна социална държава, всенародна подкрепа за масовата имиграция и широк консенсус за политиките, които стоят в основата на тези неща – това е далечната мечта в повечето богати страни. Много западни политици едва ли биха могли да си представят място, което да съчетае всичко това. За щастие, не е необходимо – такава страна вече съществува: Австралия.

Може би защото е далеч отвсякъде, има само 25 милиона жители и на нея се гледа главно като местообитание за пухкави двуутробни, тя привлича сравнително малко внимание. Но нейната икономика е може би най-успешната в богатия свят. Тя расте в продължение на 27 години, без да изпадне в рецесия – рекорд за развита страна. За този период растежът ѝ е почти три пъти по-голям от този на Германия. Средният доход е нараснал четири пъти по-бързо от този на Америка. Държавният дълг е 41% от БВП и е по-малко от половината от британския.

Със сигурност късметът има пръст в тези успехи. Австралия е благословена с много желязна руда и природен газ и е относително близо до Китай, която изсмуква такива ресурси. Съществена роля обаче има и добрата политика. След последната рецесия през 1991 г. тогавашното правителство реформира здравната и пенсионната система, изисквайки от средната класа да плаща повече за себе си. Резултатът е, че австралийското правителство изразходва само половината от средната стойност за пенсиите в ОИСР като дял от БВП, като разликата ще се увеличи през следващите години.

Gulliver Photos/Getty Images

Още по-забележителен е австралийският ентусиазъм към имиграцията. Около 29% от жителите на страната са родени в друга държава – два пъти повече от същия дял в САЩ. Половината от австралийците или сами са имигранти, или са деца на имигранти. А най-големият източник на имигранти е Азия, което бързо променя расовия облик на страната. Сравнете това с Великобритания или Италия, където по-малък поток от имигранти предизвика враждебност сред голяма част от електората, или с Япония, където да се позволи заселването на какъвто и да било брой чужденци е политическо табу. Двете основни партии в Австралия твърдят, че приемането на множество квалифицирани мигранти е от съществено значение за здравето на икономиката.

Тези постижения си имат и недостатъци. Частните инвестиционни фондове, чрез които австралийците са длъжни да спестяват за пенсия, налагат прекомерни такси, оставяйки пенсионерите по-бедни, отколкото би трябвало. И ако Австралия е гостоприемна за имигрантите, пристигащи по нормални канали, то опитващите се да влязат с лодки, без надлежните документи, ги праща на отдалечени тихоокеански острови, където дори легитимни бежанци са оставяни да гният с години.

Освен това Австралия би трябвало да предприеме реформи. Положението на австралийските аборигени се влошава при поредица от правителства. Глобалното затопляне нанася сериозни щети – сушите стават все по-чести и по-тежки наред с други мрачни последици, но Австралия не направи почти нищо за ограничаване на своите емисии от парникови газове.

Въпреки всичко Австралия е пример за това как реформи, смятани другаде за невъзможни, тук са напълно постижими. Демократите в Америка атакуват повечето от предложенията за ограничаване на нарастващите разходи за държавни пенсии и здравеопазване като равнозначни на хвърлянето на баби от скала; в Австралия тъкмо левите бяха пионерите на подобни политики. Лейбъристката партия продаде задължителните частни пенсии на синдикатите като увеличение на обезщетенията, тъй като от техническа гледна точка работодателите са длъжни да извършват редовни плащания в инвестиционни фондове от името на своите работници. Партията също така е гарантирала запазването на основната държавна пенсия, която се изплаща само на онези, които не са успели да си осигурят адекватни лични спестявания.

По същата причина е напълно възможно да се поддържа обществена подкрепа за масовата имиграция, дори и от културно различни места. Но е важно гласоподавателите да имат чувството, че границите на тяхната страна са добре пазени и че достъпът до нея не е състезание, в което всеки може да участва. Тук отново се вижда важността на двупартийния модел. Дясно бе правителството, което първо позволи имиграция от Азия в голям мащаб, приемайки през 70-те години на ХХ век много бежанци от Виетнам.

Австралийската политическа система възнаграждава центризма. Всички пълнолетни граждани по закон са длъжни да гласуват и повечето са предани на мейнстрийм партиите. На които не им трябва да се борят за поддръжници, следвайки техните предразсъдъци. Политиците се съревновават за колебаещите се в центъра. Системата на преференциалното гласуване, при която австралийците подреждат кандидатите според степента на предпочитанията си, а не избират просто един, също тласка към умереност.

Да заколиш гъската
Иронията е, че точно когато ползите от това положение стават толкова очевидни, австралийците изглеждат все по-разочаровани от него. Избирателите изразяват нарастващи съмнения за ефективността на управлението. Благодарение на избирателната система това не е струвало много парламентарни места на двете основни партии, но техният електорален дял е намалял с 20 процентни пункта от 80-те години на миналия век. Политиците, осъзнаващи недоволството на избирателите, също стават все по-трескави. Те непрекъснато изхвърлят министър-председатели с надеждата, че ново лице ще освежи партията пред електората. Някои от управляващата Либерална партия, макар и не самият настоящ премиер, започнаха да призовават за намаляване на миграцията, подкопавайки десетилетия на консенсус. Амбициозните реформи станаха рядкост. Светът може да научи много от Австралия, но и австралийците могат да изкарат един опреснителен курс.

Текстът е публикуван в брой 44/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit