"Зеленият" дом все още е екзотика

Инвеститорите в офис сгради залагат на екологичните сертификати, но при жилищата интересът е малък

Емил Петров
Емил Петров / 08 October 2018 14:02 >
Източник: Shutterstock
Задавали ли сте си въпроса дали работите, живеете или управлявате бизнеса си в „зелена“ сграда? Едва ли. Но темата за т.нар. устойчиво строителство – щадящо околната среда, обръщащо внимание за здравето на своите обитатели и на общността, в която се намира, става все по-актуална през последните десетилетия.

За оценка на устойчивото строителство са разработени международно признати системи, като най-разпространени са британската BREEAM, американската LEED и германската DGNB (виж в карето какви са изискванията за тях). А за бизнеса с офис центрове „зеленият“ сертификат е добра инвестиция, защото дава предимство при намирането на клиенти.

„Т. нар. зелени сгради са изключително добре приети и дори сгради, които не са сертифицирани и не следват добрите практики, често отпадат от конкуренцията, когато големи компании наемат нови площи“, казва Таня Косева-Бошова, председател на управителния съвет на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради, по време на конференцията #ДомЗеленДом, която се проведе в края на септември в „Полиграфия Офис център“ в София.

„При добра оценка бъдещите инвеститори може да са сигурни, че сградите са устойчиви и в бъдеще ще имат същата стойност, каквато и днес“, казва и Сергей Койнов, управител на компанията „Лайънс Хед Инвестмънтс“. „Сградата трябва да бъде полезна не само за своите собственици, но и за обществото“, допълва той.

Според статистиката на бранша около 80 – 90% от новите офис сгради се сертифицират и наемателите им – обикновено представители на големи глобални компании, държат на това. Сред основните изисквания на наемателите са добрите условия на средата, която служителите обитават – да има свеж въздух, пространство, но обръщат внимание и на емисиите на сградата, както и на цялостната енергийна консумация, което се отразява директно на сметките за отопление и охлаждане, които са сериозна част от разходите за един бизнес.

Новото поколение сгради по проект предвиждат и зарядни устройства за електромобили, а велоалеите и стойките за велосипеди вече са задължително условие. Заради развитието на мрежата от велоалеи повечето компании изграждат бани и стаи, в които хората се обличат и освежават след пристигане на работа.

„Вярвам, че инвеститорите в бъдеще ще се разделят на две – социално и обществено отговорните, отговорни към околната среда, и другите“, казва Сергей Койнов. „Ние като инвеститори трябва да обръщаме внимание на тази тема, да обръщаме повече внимание от финансовите резултати. Това бавно се възприема от наемателите и служителите, но в бъдеще ще се оценява повече“, допълва той.

Но докато за инвеститорите в нови офис сгради сертифицирането се превръща в неизбежна част от бизнеса, при жилищното строителство това е по-скоро екзотика.

„Жилищният сектор остава встрани, а съществуващите жилища са извън обхвата на тези системи“, казва арх. Андрея Момерин, който от 10 години се занимава със сертифициране на устойчиви сгради и в портфолиото си има 31 официално регистрирани обекта с площ 708 507 кв. метра. Покрай индустриалните неговата компания „Момерин“ е сертифицирала по BREEAM първата жилищна сграда в България – „Изгрев 132“, която се намира в едноименния столичен квартал. Сградата с разгъната застроена площ 4100 кв. м влезе в експлоатация през март 2017 г. Доколкото е известно в бранша, засега това е и единствената чисто жилищна сграда със сертификат за устойчиво строителство у нас.

„Инвеститорът се задвижва от индивидите, от клиентите. При жилищните сгради той създава един продукт и го продава, докато при офис сградите го задържа и говори с няколко клиенти отсреща. При жилищните сгради клиентите са десетки, дори стотици и за него е много голяма трудност да убеди всички в предимствата на сертифицирането“, казва Момерин.

Затова и са много малко тези инвеститори, които търсят сертифициране. И съответно „зелените“ жилищни сгради се броят на пръсти.


BREEAM e най-старата система, създадена през 1991 г., и е най-масово използвана в света. Тя използва девет критерия за сертифициране на проектите – управление, транспорт, енергия, води, земя и екология, материали, здраве и тонус, отпадъчни продукти, замърсяване. Всеки от тях има определено тегло, на базата на което се образува и общата оценка в проценти. Категориите могат да бъдат пет: Pass (средна) – над 30%, Good (добра) – над 45%, Very good (много добрa) – над 55%, Excellent (отлична) – над 70%, и Outstanding (изключителна) – над 85%.

При LEED също се изследват девет показателя – екосъобразност на избраното местоположение, водна ефективност, енергия и атмосфера, материали и ресурси, качества на средата в интериора, разположение и инфраструктурни връзки, образователно въздействие, иновативност на дизайна и регионално значение. Първите седем формират максимум от 100 точки, а последните два дават съответно допълнителни 4 и 6 точки, като максималната оценка става 110. Категориите са 4: LEED Certified (сертифицирани) – между 40 и 49 точки, LEED Silver (сребърен сертификат) – от 50 до 59 точки, LEED Gold (златен сертификат) – от 60 до 79 точки, LEED Platinum (платинен сертификат) – над 80 точки.

DGNB е един от най-новите стандарти за екологично строителство – системата е създадена през 2008 г. от Германския съвет за устойчиво развитие – German Sustainable Building Council (DGNB), в партньорство с германското Министерство на транспорта, строителството и градоустройството. Качествата на обектите се оценяват в шест категории: екологичност, икономичност, социо-културни качества и функционалност, технически качества, процеси и местоположение, като в тях има обособени 49 подкритерия.


Освен „Изгрев 132“ компанията е сертифицирала луксозния комплекс „Сан Стефано Плаза“ и от 6 години работи върху проекта „Геритидж Парк“ в „Младост“, където има сериозна жилищна част. Но както „Сан Стефано Плаза“, така и „Геритидж Парк“ са от смесен тип – жилища, офиси, търговски площи, зелени части, където инвеститорът разсъждава комплексно – не може да сертифицира само едната част, а другата да я остави.

На път е и още един чисто жилищен сертификат - „парксайд“ - сграда зад КАТ в столицата с инвеститор фонда „Арко“.

„Традиционните жилищни предприемачи, с които говорим от много време, казват, че не виждат добавената стойност към крайния клиент. И ги разбирам – това е една процедура на външен одит, която ще им усложни живота, който и без това е достатъчно сложен“, пояснява Андрея Момерин. Цената за сертификата е от малко значение за инвестицията в самия проект. „Нашата цена винаги се изплаща. И понеже от 10 години работим и се занимаваме с този странен бизнес, значи това е реалност. Никой от клиентите ни не ни е укорил“, казва архитектът.

Но купувачите на жилища са хората, които още в началото на търсенето на ново жилище трябва да се замислят за екологичните характеристики на имота. „Не обвинявам хората, но те не знаят правилните въпроси, които да зададат на тези, които строят сградите“, казва Момерин. И дава пример: „Кой в момента, като си купува жилище, пита колко ще са разходите му за ток и вода? Но когато отиде да купува кола, пита колко ще му харчи. Само че колата е в пъти по-евтина от апартамента и жилището е за цял живот, а автомобилът – за 5 години“.

Текстът е публикуван в брой 40/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit