Защитата на търговската тайна – въпросителните

Проектът на закон сблъсква новата уредба с досега съществуващи норми и практики

iconomist
iconomist / 08 October 2018 12:03 >
Защитата на търговската тайна – въпросителните
ЗАЩИТА: Търговската тайна получава ясна дефиниция в нов закон, но има доста неяснота около неговото прилагане
Източник: Shutterstock
Адв. Елисавета Йотова, адв. Христо Копаранов*

Макар и със закъснение, България ще транспонира европейската директива за защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни). Приемането на Закон за защита на търговската тайна, чийто проект е публикуван за обществено обсъждане, би могло да се оцени изцяло положително, ако текстът не повдигаше редица въпроси.

Търговската тайна, която най-често е производствено ноу-хау, може да се оцени като своеобразен обект на интелектуалната собственост наред с обектите на авторското и сродните му права и на индустриалната собственост. Нито патентното, нито авторското право обаче реално могат да осигурят надеждна и ефективна защита на търговската тайна. Въпреки уредбата в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) такава защита не осигурява и конкурентното право. Затова не е случайно, че тя е предвидена на европейско ниво.

За разлика от други държави, в България и досега има защита срещу подобни нарушения, макар по административен ред и само на плоскостта на нелоялната конкуренция. Европейската директива обаче е разписвана, без да се отчита тази конкурентноправна уредба. Тук трябва да се посочи и че когато транспонира директива, България трябва да постигне целите, посочени в нея, а не дословно да я преписва. Затова трябваше да се направи по-добро съобразяване с вече съществуващата уредба.

Важни акценти
По-същественото в новия проектозакон е следното:
Обхванати са всички възможни форми на противоправно поведение, в резултат на които могат да бъдат претърпени вреди. Защита може да се осъществява както срещу неправомерно използване на търговска тайна, така и срещу неправомерно придобиване и разкриване.

Дефиницията на понятието „търговска тайна” разкрива най-ясно липсата на съгласуваност между новата уредба и ЗЗК. Според нея една информация е търговска тайна, когато отговаря едновременно на три критерия: като цяло или в точно определена конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лицата от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация; има търговска стойност поради тайния си характер; предприети са мерки за запазването ѝ в тайна.

В ЗЗК е предвидено, че „производствена или търговска тайна” са „факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки“.

Двете дефиниции покриват едни и същи случаи, въпреки че в тази по новия закон се акцентира на тайния характер на информацията, а в тази по ЗЗК – на стопанската дейност, с която тя е свързана, и с интереса на притежателя ѝ. Ако е вярно, че ако една информация попада в едната дефиниция, то би попадала и в другата, е необяснимо да се използват две дефиниции в два закона. Макар да става дума за различен ред (граждански и административен) и за различен вид отношения – обезщетителни и санкционни, ако предметът на нарушение е един и същ, би било редно и дефиницията да е еднаква. Освен това понятието търговска тайна се използва и в други закони, но не е ясно дали новата дефиниция би била приложима и за тях.

Един от безспорните плюсове на закона е възможността засегнатото лице да иска ограничителни мерки, вкл. обезпечение преди самото дело, наред с присъждане на обезщетение за претърпени вреди. Като такива мерки законът посочва преустановяване или забрана на използването или разкриването на търговската тайна; забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхраняването на тези стоки; унищожаване на цели документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговска тайна; изтегляне на стоки (предмет на нарушението) от пазара; премахване на характеристиките на стоките, във връзка с които е установено нарушение; унищожаване или задържане на стоките.

Разликата с производството за защита от нелоялна конкуренция е, че при него същият резултат може да се постигне едва след края на самото производство. Практиката е показала категорична необходимост от възможността това да става предварително, но проектозаконът съдържа неяснота за разпределението на правомощията между съда и КЗК в това отношение. Новият закон посочва, че КЗК има правомощието да установява нарушение на лоялната конкуренция и да налага санкция, но в Закона за защита на конкуренцията е посочено, че КЗК може да налага и принудителни административни мерки. Не е ясно дали това е пропуск в проектозакона, или законодателната воля е, че вече само съдът ще може да налага ограничителни мерки за всички случаи, свързани с търговска тайна.

Спорни моменти
Спорни моменти има и при определянето на размера на обезщетението, което се присъжда при нарушения. Съдът трябва да отчете:

- Отрицателните икономически последици (т.е. вредите), в т.ч. пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговската тайна. Това не е нещо ново от общите принципи на гражданското право, доколкото точно такава преценка се прави при всеки иск за непозволено увреждане. Прави впечатление обаче използването на принципно чужда на българската правна традиция терминология, при положение че наложилата се би била напълно приложима;
- Получените от нарушителя приходи в резултат на неправомерното придобиване, използване или разпространение на търговската тайна. Включването на този критерий е изключително спорно, защото българското гражданско право е изградено на принципа за възстановяване на положението на увреденото лице, каквото би било без нарушението, а не за наказание на нарушителя. Включването на този елемент отново показва смесване на реда по ЗЗК и на гражданскоправния, който би следвало да се урежда по закона за защита на търговската тайна. Когато се налага административно наказание, е оправдано то да се определя в зависимост от получените приходи от нарушителя, но не и когато целта би трябвало да е обезщетяване на потърпевшия.
- Директивата ясно е предвидила възможност и юридически лица да могат да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди. Досега българската практика е, че такива вреди могат да претърпяват само физически лица. Но проектозаконът така е транспонирал директивата, че създава неяснота. След посочването на „неимуществени вреди“ законодателят е вмъкнал пояснението „когато е приложимо”. Само по себе си то нищо не значи, защото и за отрицателните икономически последици и получените от нарушителя приходи също би могло да се каже, че се отчитат, „когато е приложимо“. Затова, отчитайки досегашната практика, смятаме, че този израз ще даде основание съдът да продължи да не отчита неимуществените вреди, когато става дума за фирми, а не за хора.

Законът е предвидил и правило за случаите, когато искът е доказано основателен, но не може да се установи точният му размер. В тези случаи съдът има право да определи този размер, като го съобрази с възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение да използва търговската тайна. Правилото обаче не отчита, че е възможно търговската тайна да е различна от типичното „производствено ноу-хау”, например „списък с клиенти”, в който случай то е напълно неприложимо.

И не на последно място, е предвидено мерките, определени в съдебното решение, да се изпълняват чрез налагане на парични глоби от съдебния изпълнител в размер до 500 лева. Практиката показва, а и естеството на някои мерки е такова, че те могат да бъдат изпълнени по-добре по друг начин, като например чрез практическото изземване и/или унищожаване на съответните стоки, документи, вещи, материали, вещества или електронни документи.

* Адв. Елисавета Йотова е експерт по гражданско право и процес и търговско право.
Адв. Христо Копаранов е експерт по конкурентно право.

Текстът е публикуван в брой 40/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit