Заплахата от манипулиране на информацията за демокрациите

Повод за тревога на френските министерства на външните работи и отбраната е чуждестранната намеса в редица държави, сред които САЩ и Франция

Заплахата от манипулиране на информацията за демокрациите
Презентация: Марин Гийом е един от четиримата автори на доклада на френското външно министерство за манипулираната информация
Тревогата от опитите за намеса на чужди държави след 2014 г. във вътрешните работи на страни като Украйна, Германия, Великобритания (референдума за Brexit), САЩ с президентските избори през 2016 г. и френските президентски избори на следващата година е предизвикала разследване на френското външно и на военното министерство за ролята на манипулираната информация, както са наречени фалшивите новини. Изработеният доклад от 210 страници бе представен миналата седмица в НДК на международната конференция на Атлантическия клуб от Марин Гийом, една от съавторките му и експерт по фалшивите новини към външния министър на Франция. Едно от първите заключения в доклада е, че манипулираната информация се разпространява по-бързо от реалната, защото „изненадва и e написана да изненадва и да противоречи на общоприетото мнение“. Същността ѝ буди тревога, което обяснява и бързото ѝ разпространение. Освен това теориите за конспирацията подсилват естествената тенденция у хората да вярват, че всяка последица е предизвикана от съзнателни действия, особено насочените към определени хора. Затова често радикализмът и мирогледът, подхранвани от теории на конспирацията, вървят ръка за ръка. Изследване на авторите от ноември 2017 г. сред над 33 000 души в 28 страни показа, че недоверието към институциите нараства, като медиите са водещата такава институция поради манипулирането на информацията. Почти 70% от анкетираните са били разтревожени от превръщането на фалшивите новини в оръжие за постигане на конкретна цел. Този процент е най-висок в Мексико, Аржентина, Испания и Индонезия (76 – 80%) и най-нисък, макар и все още значителен, във Франция, Швеция и Холандия (55 – 60%). Какво е основното послание на фалшивите новини? То набляга на предателството на избраните официални лица, на тревогите, предизвикани от глобализациятаq и се превръща в огромно предизвикателство за политическия и интелектуалния елит, като същевременно представлява причина и симптом на кризата на демокрацията, олицетворена от нарастващия спад на избирателната активност, недоверието към избраниците и дори поставянето под въпрос на демократичните и либералните ценности. Манипулирането на информацията, се казва в доклада, е насочено към вътрешна и международна употреба. Във вътрешен план техниките за контрол на Китай и Русия над населението им са се превърнали в „глобално явление“, а техните армии от тролове са заимствани и в редица други държави – Иран, Мексико, Индия, Виетнам, Аржентина, Южна Корея, Турция и Филипините. Няма „русофобия“ в откритието, се казва в доклада, че всички опити за намеса напоследък в референдумите (Холандия, Brexit, Каталуния) и в изборите (САЩ, Франция, Германия) са свързани „пряко или непряко с Русия“. Анкетираните лица сред европейските власти в доклада отдават 80% от опитите за намеса в Европа на Русия, докато останалите са от други държави (Китай и Иран), както и от джихадисти на „Ислямска държава“. А при френските президентски избори анализът на 800 най-посещавани сайта и близо 8 милиона споделени линка между ноември 2017 и април 2017 г. „установи единствено външна намеса от Русия“. Европа и САЩ не са единствените, цитирани в доклада, които са обект на манипулирана информация. Такива случаи са установени в Близкия изток (Сирия и страните от района на Персийския залив), както и в Африка, която според авторите може да е следващата сцена за манипулиране на информация от Русия, най-вече чрез медии като Russia today и Sputnik, които заливат с популярна антизападна реторика на френски и английски език африканските потребители. В заключение авторите на доклада препоръчват с цел ограничаване ефекта на манипулираната информация да се повиши съзнанието за рисковете и заплахите от нея, да се подобри разграничаването на манипулираната от реалната информация, да се ограничи разпространението и последиците от кампаниите за фалшиви новини, и др. Текстът е публикуван в брой 46 /2018 г. на списание "Икономист" от 16 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit