Забрана за пестициди, вредни за пчелите

Пазарът на препарати ще претърпи сериозен трус, ако Брюксел въведе тотална рестрикция. Зърнопроизводителите са против
Shutterstock
ДОКАЗАНО: Европейската агенция за безопасност на храните излезе с докалад, че пестицидите от групата на неоникотиноидите вредят на пчелите. На 22 март т.г. ЕК решава за тяхна тотална забрана

Пазарът на пестициди в ЕС е напът да претърпи сериозен трус, ако Брюксел въведе пълна забрана за продажбата на неоникотиноидите – широко използвани препарати, които защитават семената на зърнените култури от вредители в почвата. В началото на март стана ясно, че в резултат на анализ на повече от 1500 проучвания на различни научни институции в страните членки Комисията за сигурност на растенията в ЕС е подготвила решение за тотална забрана на този вид пестициди. За да влезе в сила, на 22 март решението трябва да бъде одобрено от всички страни – членки на Съюза.

Неоникотиноидите нанасят сериозни щети на медоносните и дивите пчели, е показал анализът на научните проучвания. Шансовете да се вземе решение за тотална забрана нарастват и заради доклад на Европейската агенция за безопасност на храните, според който рискът за пчелите варира в зависимост от начина на третиране на посевите с неоникотиноиди, но независимо от това на определен етап употребата на този вид химикали увеличава риска многократно. “Неоникотиноидите, които са нервни агенти, водят до широк кръг вреди при пчелите, сред които замайване, загуба на паметта и редуциране на броя на пчелите майки”, е заключението на европейската агенция.

Новата политика на рестрикции от Брюксел ще засегне както продажбите на големите мултинационални компании на пазара на ЕС, така и фермерите, които твърдят, че тези химикали са единствена възможност за защита на посевите.

4 години изключения
В последните 4 години продажбите на този вид пестициди на европейския пазар намаляха в резултат на наложената им принципна забрана от Брюксел именно заради изследвания, доказващи вреди върху пчелите. В тях се посочва, че част от препаратите, с които семената се третират предварително, се отделят от тях по време на засяването им като прах и така стигат до насекомите.

ТЕНДЕНЦИЯ: 15% от пазара на пестициди държат контрабандни продукти, посочи Веселин Петков, председател на Асоциацията на растителнозащитната индустрия

През 2014 г. Европейската комисия наложи забрана, но остави вратички в нея. Тя позволи контролирана употреба на неоникотиноиди, когато има сериозно нашествие на вредители. Данните на ЕК показват, че в 13 от 28-те членки на Съюза има такава контролирана употреба, включително и в България. През 2015 и 2016 г. у нас е разрешено използването на 5 такива препарати. През 2017 г., по време на служебния министър Христо Бозуков те са потвърдени и са добавени нови 4 препарата. “И за 2018 г. е дискутирана дерогация (изключение от забраната и възможност за контролирана употреба), но решението е оставено за следващия съвет за растителна защита”, коментира пред “Икономист” Веселин Петков, председател на Асоциацията на растителнозащитната индустрия в България (АРИБ).

От двете най-големи мултинационални компании за растителна защита у нас, BASF и Bayer, отказаха коментар за готвената промяна, както и информация дали и какви неоникотиноиди предлагат на българския пазар. От BASF препратиха за отговор към браншовата асоциация, а от Bayer не отговориха до редакционното приключване на броя.

“Продуктите на база неоникотиноиди, които се използват за третиране на семената за посеви, имат ограничено действие във времето и тяхната цел е да запазят младия прираст в началото на развитието на културата. Тези продукти за обеззаразяване нямат доказано негативно влияние върху пчелите”, твърди председателят на браншовата асоциация за растителна защита Веселин Петков. Като пример той сочи, че теленият червей и царевичният хоботник са вредители, които са проблем за цяла България, а именно в борбата срещу тях основно оръжие са продукти с активно вещество от групата на неоникотиноидите.

Според Петков тоталната им забрана от Ек ще се превърне в силен стимул за нелегален внос на такъв тип продукти или на техни фалшификати, които крият доста по-сериозни рискове за околната среда.

При положение че тези препарати са единствената алтернатива срещу този вид вредители, ако се премахне контролираната им употреба, ще се компрометира цялата реколта, казва и Мариела Йорданова от Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. от земеделското министерство все още не бяха готови с позиция за пълната забрана.

Прогнози и проблеми
От 2010 г. насам пазарът на продукти за растителна защита в България расте с двуцифрен темп на годишна база, по данни на браншовата асоциация, която представлява 80% от бизнеса в този сегмент. Единствено през миналата година е отчетено забавяне от 2 – 3% на ръста, което се дължи на сухото време и липсата на болести по растенията. Най-висок е темпът на увеличение при продажбата и употребата на фунгициди. Те се използват за борба с гъбичните заболявания при житните култури, които са силно разпространени в България. Общият обем на пазара на препарати за растителна защита се оценява на приблизително 150 млн. евро, като тенденцията е за стабилно нарастване.

“Този растеж е признак за увеличение на интензивността на земеделското производство, което се превърна в един от най-динамично развиващите се отрасли на икономиката”, коментира Веселин Петков.

Очакванията на шефа на браншовата асоциация за 2018 г. отново са за ръст на пазара на база информация от фермерите, както и чисто в климатично отношение – мека и влажна зима и прогноза за влажна пролет, което увеличава риска от болести по растенията. Тези предпоставки изискват по-чести третирания на реколтата с препарати, обяснява Петков. Затова и очакванията са пазарът на препарати през тази година да расте с по-висок темп в сравнение с миналата година.

Един от сериозните проблеми е битката с нелегалните продукти. Според асоциацията препаратите на черно вече заемат 15% дял от пазара. Основният проблем е, че в повечето случаи не е сигурно какво е точното съдържание на тези препарати, което крие сериозен риск за третираната реколта и за околната среда. Попадайки в растенията, фалшификатите носят и риск за здравето на потребителите.

От асоциацията търсят съдействие от българските власти за справяне с този проблем. Едно от предложенията им е да се криминализира контрабандата на продукти за растителна защита, но то още не е влязло като поправка в Наказателния кодекс. С помощта на Агенция „Митници“ от асоциацията провеждат обучителни семинари с участието на митничари и на фермери, като целта е да разпознават по-лесно нелегалните продукти по външен вид или по съмнителна документация. Семинарите вече давали резултат с по-голяма разкриваемост на контрабандни стоки.

Материалът е част от специалното приложение „Земеделие“ на бр.11 на сп. „Икономист“.

Текстът е публикуван в брой 11/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя

Коментари