Евродокладът е в бележките под линия

Политическата му част се разминава с техническата, а независимостта на съда у нас е застрашена, твърди шефът на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев

Евродокладът е в бележките под линия
– Г-н Калпакчиев, докладът на Европейската комисия изненада мнозина у нас с положителните си оценки за напредъка ни в областта на правосъдието. Какво всъщност ни казва Брюксел с този документ?
– Характерното за този доклад по механизма за сътрудничество и проверка е, че има видимо разминаване между оценките в политическата част и фактите, които се споменават в бележките под линия. За мен истината в този доклад е в бележките под линия. Те показват, че няма съществена промяна в изпълнение на препоръките, които са ни давани от Европейската комисия от края на 2006 г. до сега. Очевидно е, че с политическите оценки в този доклад ЕК заявява намерението си да излезе от безплодния мониторинг, който продължава вече 12 години. В последните години стана ясно, че България и Румъния нямат ясна перспектива да приключат добросъвестно изпълнението на мерките. А характерното за този механизъм е, че той разчита на добрата воля на властите и не е предвиден друг механизъм, който да гарантира изпълнението на препоръките. Затова Европейският парламент обсъди миналата седмица въвеждането на механизъм за наблюдение върху всички европейски държави по отношение на изпълнение на елементите от правовата държава и върховенството на закона. Въвеждането на този механизъм е по-справедливо решение, което ще обхване всички страни – членки на ЕС, и със сигурност ще е по-ефективен, защото неизпълнението ще води до финансови и други санкции. Моментът със санкциите липсваше в механизма, който беше прилаган за Румъния и България.

– Какво казват бележките под линия?
– Те казват, че има непроменена среда по отношение на липсата на независимо правосъдие в България. По отношение на работата на Висшия съдебен съвет се казва, че има проблем с назначенията на ръководни длъжности в съдебната система, като се визира неуспехът да се избере ръководство на Софийския градски съд (СГС). Отбелязано е, че при първата процедура ВСС е отказал да назначи посочения от съдиите кандидат за шеф на СГС, без да посочи ясни мотиви за това. Отбелязана е също така тревожна тенденция, че при повечето процедури по назначенията липсват дебати, защото се явява само един кандидат. Засегната е и работата на Инспектората на Висшия съдебен съвет. В бележка под линия е отбелязан случаят с неправомерното разпределение на делата в Софийския апелативен съд. Въпреки констатираното нарушение от страна на Инспектората има отказ да се образува дисциплинарно производство срещу председателя на съда. В бележка под линия е упомената и работата на новата антикорупционна комисия, от която се очаква да покаже резултати. Това означава, че шумните акции с арестите ще се считат за успешни, ако приключат с присъди. Споменато е също, че в обществото са изразени съмнения, че при провеждането на тези акции от страна на спецслужбите не се гарантират достатъчно правата на гражданите и че мерките, предприети срещу задържаните лица, не са пропорционални на извършеното действие. Тук се споменава арестът на кмета на „Младост“ Десислава Иванчева, без да се дава оценка на тази акция. Ако някой се потруди да извади бележките под линия, ще види, че ще се получи друг текст, различен от оптимистичния доклад, който ни беше поднесен.

– В него е отбелязано, че трябва да се следи изборът на нов главен прокурор, който ще се извърши догодина. Кой и как ще следи?
– Да, казано е, че изборът на шеф на СГС и нов главен прокурор догодина ще са тестове за работата на ВСС. За разлика от предишни доклади обаче в този няма препоръки по какви критерии трябва да се извърши този избор, за да се утвърди върховенството на правото. А както е известно, в длъжността главен прокурор са концентрирани много правомощия и възможност за влияние върху целия обществен живот. Затова този избор е много важен. Струва ми се обаче малко нереалистично да очакваме в края на 2019 г., която се пада почти в средата на мандата на ВСС, той да покаже дали има, или няма воля да защитава върховенството на закона и независимостта на съдебната власт от политически и икономически интереси.

– На конференция на съдиите и прокурорите на ЕС, организирана от Съюза на съдиите, председателят на ВКС Лозан Панов обяви, че вървим към автокрация. Споделяте ли това мнение?
– Конференцията на МЕDEL – Европейски магистрати за демокрация и свобода, която включва асоциациите на прокурорите и съдиите от 17 държави, имаше за цел да определи ролята на съдиите за утвърждаване на върховенството на правото. И да очертае станалите вече тенденция, най-вече в страните от Централна и Източна Европа (бившите социалистически страни), публични атаки спрямо съда, които уязвяват независимостта на съдебната власт. Бяха представени случаи за дирижирани от политически лица чрез проправителствени медии кампании срещу съдии.

За мен въпросът дали вървим към автокрация, или не, трябва да бъде поставен по друг начин – за това дали независимостта на съдебната власт, която е основен елемент от всяка правова държава, не е под голяма опасност. Смятам, че независимостта на съдебната власт у нас не е гарантирана в достатъчна степен, тя е под голяма заплаха и това не е процес отсега. Както беше отбелязано от колегите в МЕDEL, съдиите в такива случаи са длъжни ясно и публично да защитават върховенството на правото при всяка конкретна атака.

– Какви са основанията да твърдите, че у нас независимостта на съдебната власт е под голяма заплаха?
– Много. На първо място, независимостта е уязвена отвътре – чрез начина, по който се структурира и избира Висшият съдебен съвет, който трябва да защитава тази независимост. Повече от половината членове на ВСС се избират по линия на политическите квоти в парламента и този висш кадрови орган става проводник на политически и други нелегитимни интереси. Така се създават предпоставки по вътрешнослужебен път да се уязвяват съдии – било чрез необосновани дисциплинарни проверки или чрез непрозрачно кадрово развитие. От друга страна, независимостта на съда се уязвява чрез периодични атаки срещу отделни съдии, срещу съдийски организации, които се опитват да защитават правата и задълженията на съдиите да правораздават, което е и основната им работа. Да припомня, че през годините имаше дирижирани от изпълнителната власт акции срещу съдии. Последната година те са по-перфидни и освен медийни кампании, които са отбелязани и в доклада на ЕК, се ползват и други средства. Има случаи, които не са добили медийна популярност, при които по сигнали на една страна по дадено дело се образуват имуществени проверки на съдии – от НАП или други специални служби. Забележителното е, че тези сигнали не съдържат конкретни данни за корупционно поведение на магистрата, но се ползват като повод за такива акции. С тези примери не искам да кажа, че съдиите не трябва да бъдат проверявани. Напротив! За целта има създадени демократични механизми, които, ако се използват добросъвестно и по предназначение, ще доведат до реална отчетност на имущественото състояние и интегритета на магистратите.

С последните конституционни промени от 2016 г. на Инспектората на ВСС бяха възложени функциите да проверява имуществените декларации и да извършва проверките за почтеност и интегритет на съдиите на прокурорите. Това правомощие, за съжаление, не се изпълнява ефективно от Инспектората и вакуумът създава предпоставки да се извършват такива проверки от органи на изпълнителната власт, което е недопустимо.

– В декларацията на МЕDEL се отправя призив съдиите да не се боят да изказват мнение по важни обществени въпроси. Как ще накарате магистратите у нас да са лидери на мнение в тази среда?
– Да, в декларацията си MEDEL признава нарастващата роля на съдиите и прокурорите в обществения дебат за върховенството на правото. Магистратите са длъжни да участват в информирането на обществото за правата на гражданите, както и да укрепват разбирането за върховенството на закона. Това означава, че магистратите трябва да се противопоставят публично, когато върховенството на правото се нарушава, и да изразяват на глас своето неодобрение при приемането на закони, които не зачитат този принцип. Лондонската декларация за съдебна етика акцентира, че задължението на магистратите е да се въздържат да говорят за делата, които решават, но същевременно съдиите са в позиция да обясняват правото и неговото приложение. Когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на съдията при публичното говорене отстъпват пред задължението да се говори открито.

За съжаление, общата среда у нас на проверки, кампании и медийни заплахи има за цел да сплаши магистратите и в крайна сметка те да се замислят дали публично да изказват мнението си по закони, които се приемат в парламента, да вземат отношение, когато се нарушават основни принципи на правото. Или когато трябва да се противопоставят на безпринципни атаки във връзка с постановени от тях решения, които са различни от предварително създадени обществени очаквания към тях. Не е лесен процесът на окуражаване на съдиите да говорят, но тук е мястото на съдийските организации, които трябва да защитават съдиите от публични атаки и чрез съдийска професионална солидарност да ги мотивират да бъдат активни. Защото както журналистите, така и съдиите имат голяма обща отговорност към обществото да защитават обществения интерес, а магистратите са длъжни и да защитават върховенството на правото.

– В кои други държави съдиите са подложени на медийни кампании?
– Колеги споменаха за конкретни случаи в Полша, Румъния и Италия, които са близки до тези в България. Такива случаи има и в старите демокрации, но те са по-рядко. А и там атаките срещу съда не са толкова груби, има и някаква обществена съпротива срещу тях. Тук е моментът да припомня, че когато Саркози беше начело на Франция, изпусна една реплика от сорта „ние ги хващаме, те ги пускат“ и отпорът беше много сериозен – имаше протести в цялата страна. На конференцията на MEDEL беше даден пример с Англия. Покрай решението на Върховния съд за Брекзит, в което се казва, че за тази процедура се изисква не само решение на правителството, но и на парламента, е имало обидни квалификации към върховните съдии, на което е даден отпор.

Утвърждаването на демократични принципи, включително и уважение към работата на съда и неговата независимост, изискват много усилия, включително и от страна на магистратите. Съдиите имат обществена роля за възпитанието, за образованието, и в този смисъл имат роля в училищата, в правните факултети и в местните общности. Тази тема е много важна за България, защото ролята на съдията в местната общност не се ограничава само с правораздаването. В Съюза на съдиите имаме много инициативи в тази област – ходим по училища, срещаме се с подрастващи и по-големи ученици и се опитваме на достъпен език да им обясняваме защо е важно да се спазват правилата.

Калин Калпакчиев е съдия в Софийския апелативен съд. Бивш член на Висшия съдебен съвет и автор на блог, който поддържаше за времето, в което бе кадровик в съдебната власт. Бил е преподавател в Националния институт по правосъдие. На 11 ноември бе избран за председател на Съюза на съдиите.

Текстът е публикуван в брой 47/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit