Дреме ни за времето

Това европейците са нещо сбъркани. Всички уж уважават Бенджамин Франклин особено когато до портрета му е изписана картинката на числото сто, но за научното му наследство не им дреме! Преди два века и нещо човекът изчислил, че ако през лятото става с час по-рано, ще икономиса нещичко от осветлението, а преди месец няколко милиона европейци гласуваха против откритието му и взеха че го отмениха!

В България тоя референдум нямаше май особена популярност – по нашите краища няма особено значение какво точно показва часовникът. Нас никой не може да ни накара да станем с час по-рано, ако сме решили, че ще спим с час повече. Никой не може да ни принуди да си легнем с час по-късно, ако сме си навили, че тая вечер изобщо няма да си лягаме, защото купонът е до сутринта!

Смешни са ни тия спорове за лятно и зимно време – ние с времената си играем от сума ти време!

Живяхме сума ти години в бъдеще време – по това време всичко хубаво беше в бъдещето и всички ние го преживявахме с мисълта за светлото бъдеще.

След това поживяхме в минало несвършено – странно време беше, уж едното беше свършило, пък другото не бързаше да започне, така че се лутахме из времената и опитвахме да свършим нещо, само че нищо не ни се получаваше и нищо не свършихме. Сигурно заради това по някое време решихме да свършим с несвършеното време и да го обявим за свършено.

В минало свършено прекарахме доста години. Казаха ни – свърши се тая, кака се омъжи, каквото било – било, станалото – станало, кой каквото успял – успял, я вие, лузъри, си трайте и не питайте много-много как стана тая работа, за да не ви се случи случка с неизвестен извършител.

Най-интересно беше, когато в началото на новия век заживяхме в бъдеще време в миналото – изключително любопитно време, през което републиката се управляваше от цар, а според някои царството се било управлявало като република.

Но всички тия времеви аномалии бледнеят пред сегашната. Всичко започна съвсем безобидно – със затоплянето на времето през юли. В резултат на затоплянето се получиха няколко горски пожара, а телевизиите минаха на повторения. Първоначално – само на филми, после врътнаха всичките стари сериали, които можаха да намерят в най-забутаните долапи в мазето на телевизията, а накрая – и на така наречените публицистики (извинете за думата, ама наистина така им казват). Пусне си човек в прекрасна августовска сутрин телевизора и попада на коледно интервю с елхичка зад водещия!

Станаха ли ви вече смешни споровете за лятното и зимното време?

А после започнаха повторения и в новините!

Отначало – само в прогнозата за времето. Излизат ден след ден красавиците, махат с ръчички пред картата и обясняват, че утре ще бъде слънчево. Днес – слънчево, утре – слънчево, цяла седмица – слънчево, и някои взеха да се питат от какъв зор плащат заплати на метеоролозите.

Но от няколко дни имам чувството, че сме попаднали в съвсем ново, неизвестно за науката досега, време!

Отварям вестник, щраквам радио, зяпам в телевизора – новините са същите като онези отпреди две години, а пък тези отпреди две години са същите като онези преди пет! Хвърчат същите оставки, точат се същите лиги за министерски кресла, леят се същите ругатни, всичко отново се разпада с трясък, но и с обещанието да се сглоби наново, по още по-добър начин, в известно определено бъдеще.

Какво ти бъдеще – живеем си в минало несвършващо!

Какво знаете вие, нещастни европейци, за които най-големият проблем е дали да си сверят часовника!

Поживейте поне година в някое от нашите времена – можете да си го изберете сами, да не речете, че ви извиваме ръцете, – да ви видим сеира!

Тогава ще разберете защо на нас за времето вече изобщо не ни дреме!

 

Текстът е публикуван в брой 36/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.