До Скалистите планини в Колорадо

В Американската Швейцария величествената природа сякаш съвсем естествено съжителства със съпътстващата я цивилизация

Алекси Дамянов

Престоят ми в Колорадо в рамките на лятна студентска бригада започва с кацане в столицата Денвър. Гледано отгоре, формата на летището наподобява свастика, изграждането му е обвито с мистика и в архитектурата и украсата му има вплетени елементи на окултизъм. Градът е основан като миньорско селище по време на „златната треска“. Известен е като „висок една миля“, защото е разположен на надморска височина 1609 м, равни точно на миля. Равнинно разположеният метрополис е подходящ за аклиматизация и отправна точка към върховете.

Скалистите планини се простират от ледената тундра на Канада до изпепеляващите пустини на Ню Мексико. По протежението си пресичат осем щата в двете държави, разделят големите равнини на изток от по- сухите и рядко населени райони на запад. Те се включват в планинската верига на Кордилерите, по-голямата им част се намира в щата Колорадо и тук е съсредоточена и най-голямата съвкупност от четирихилядници. От високите снежни върхове тръгват пълноводни реки, захранващи милионни градове. Оттук извира и реката, дала името на щата.

Колорадо е наречен „стотен“ щат, тъй като се е присъединил към САЩ през 1876 г., 100 г. след приемането на Декларацията за независимостта. Познат е като Американската Швейцария и Скиорския щат. Той е почти в географския център на САЩ. Богат е на природни дадености – гори, плата, равнини, каньони, пустини. На герба му са изобразени планина и слънце.

От „Юнион Стейшън“ (централната гара) хващам влак. Пътуването с Амтрак (американското БДЖ) е изключително живописно. Небостъргачите постепенно се скриват от погледа и отстъпват място на необятната шир.  Влакът се извива спираловидно, набирайки постепенно височина от равнината към планината. Уникалните природни гледки оживяват от прибягващи стада сърни и елени. Навлизаме в 10-километровия тунел „Мофат“, който минава под Континенталния вододел.

А ла Седемте рилски езера: От четирихилядника Джеймс пик се открива спираща дъха гледка

Първоначално отсядам в Гренби, след това в Уинтър Парк. И двете са курортни места с по около 2000 жители. Уинтър Парк е най-високо разположеното селище в страната – на 2780 м. Населението се занимава предимно с туризъм. Околността е прорязана от множество ски писти и съоръжения. През зимата Уинтър Парк си поделя посетителите със световноизвестните курорти Аспен и Вейл. Извън ски сезона също се предлагат много развлечения: планинско колоездене, конна езда, скално катерене, риболов, рафтинг, голф. Организират се разнообразни фестивали и концерти, провежда се типичното родео със състезания по обяздване на коне, хващане на телета с ласо и др.

Наблизо се намират и други китни градчета. Фрейзър е на 5 км от Уинтър Парк. Той е признат за най-студения град в континенталните щати, със средна годишна температура 1°C. Фриско няма ски писти, но пък до него е изградено голямо плавателно изкуствено езеро, каквито има много в Колорадо. Брекънридж и Купър Маунтин са използвани за снимките на комедията „От глупав по-глупав“. За придвижване в градовете има велоалеи и безплатни автобуси с допълнителни спирки извън фиксираните. Общините имат интересна политика. Може да се обадите по телефона от отдалечена спирка, до която обикновено автобусът не отива, и той ще дойде да ви вземе или може да ви закара дотам. Прави впечатление, че освен магистралите повечето от останалите междуградски пътища не са асфалтирани. Решавам да се пробвам и на автостоп, макар че това не е популярно тук. Попадам на интересни събеседници, които се отзовават да ме повозят: компютърен специалист, строителен предприемач, журналист, сервитьорка, студент.

Закуска: По фасадите на къщите в градчетата висят хранилки, където пърхат колибри

Тръгвам на обиколка из околностите, пеша и с колело. Наблизо се намира градчето Гранд Лейк, където витае духът на Дивия запад, тротоарите са дървени. Разположено е на брега на едноименното езеро, което пък е свързано с друго езеро – Гренби. Оттук тръгва река Колорадо, за да пресече по-нататък Гранд Каньон по пътя си към Калифорнийския залив. Недалеч е Туин Пийкс, напомнящ за култовия сериал.

По билото на планината минава известната Континентална пътека. По нея може да се стигне от Канада до Мексико. Една от планинските местности е кръстена Мери Джейн. Табела разказва легендата за бизнес дама със съмнителна репутация, мадам, която обслужвала миньорите и строителите на релсовия път, а те ѝ заплащали с парцели от новозавладяната земя. Изкачвам се на Джеймс Пик, който е висок 4054 м, и дъхът ми спира от гледката към прилежащите му езера, които напомнят за Седемте рилски езера.

Природните паркове са в изобилие. Те гъмжат от свободно движещи се диви животни: зайци, лисици, койоти, сърни, лосове, които могат да се видят по всяко време на деня в околностите и дори в самия град. Птичият свят също е богат. По фасадите на къщите в градчетата висят хранилки, където пърхат колибри. Контейнерите за смет са със специално затваряне, защото привличат мечки. Най-много обаче трябва да се пазите от лосовете, които са изключително агресивни, ако се почувстват застрашени.

любопитство: При среща с мечка може да я снимате, но от почтителна дистанция

Случва ми се вълнуващо преживяване с черна мечка. Изненадващо пресича пътеката, по която се спускам с колелото, на 30-ина метра пред мен и се скрива в шубрака. В първия момент не съм сигурен какво съм видял. Продължавам, озъртайки се предпазливо. На връщане след два часа случайно я виждам да тича в дерето успоредно с мен. Спирам и тя спира. Отначало се крие зад едно дърво, след това излиза на полянката и успявам да я снимам. Взаимно се гледаме с любопитство, разстоянието е стотина метра. Решавам да не насилвам късмета си и се спускам с колелото по пътя. Местните нямат проблеми с животните, не ги безпокоят и животните от своя страна не се страхуват от хората. Може да ги снимате, но от почтителна дистанция.

Напускайки Колорадо, оставам с усещането за спокойствие и свежест от величествената природа, която сякаш съвсем естествено съжителства със съпътстващата я цивилизация. 

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание „Икономист“ от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.