Дигитално бъдеще

Брюксел финансира 34 иновационни хъба, които да помагат на малките и средните фирми. Три от тях са в България

Дигитално бъдеще
Източник: Shutterstock
Представете си, че имате пицария и идея за приложение, което да приема заявките за доставка и да изпраща поръчките на диспечерите, за да спестите от служители. Или пък имате онлайн магазин и си мечтаете за бот, който автоматично да дава допълнителна информация за предлаганите стоки на клиентите онлайн.

Идеите са хубаво нещо, но реализацията им е трудна, а информацията как може да стане, е отделно начинание. Именно тук на помощ трябва да дойде иновационният хъб – инициатива на Европейската комисия за дигитализация на икономиките на 13-те най-нови членки на общността от Централна и Източна Европа. В края на миналата година Брюксел селектира 34 хъба за региона, 3 от които ще са в България.

Що е то

Дигиталният иновационен хъб събира на едно място ИТ фирми, университети, научни организации с лаборатории за тестване на изкуствен интелект и прототипи. Целта е всеки малък или среден предприемач да може да получи комплексно обслужване, включително помощ за намиране на финансиране. Един от източниците е инструментът за иновации на ЕК “Хоризонт 2020”, който обаче изисква зад проекта да стои консорциум с партньори и от други страни, а хъбовете са идеалното място да се намерят тези партньори. Извън това те ще привличат и инвестиционни фондове. Не на последно място, хъбовете ще предлагат менторство чрез поддържането на база от съветници от научните среди и с информационни бюлетини за членовете си за новостите при иновациите в световната икономика.
Записването на малки и средни предприятия към даден хъб ще става чрез регистрационна такса, като те ще си заплащат и за услугите по дигитализирането на бизнеса им.
Избраните три български хъба ще имат 18 месеца, за да детайлизират своите бизнес планове. През това време те, както и останалите хъбове, ще бъдат обучавани от „ПрайсУотърхаус Купърс” и “Иновейшън Оксентия” към Университета в Оксфорд.

Сфери на дейност

Избраните български хъбове са InnoCenter BG, основни партньори в който са „Майкрософт Иновейшън Център” и „Интерконсулт България”, хъбът на община Варна InnoSmartVarna и Bulgarian Innovation and Technology Hub, чийто инициатори са фондация “Клъстер Информационни и комуникационни технологии” в консорциум с фондация Move.bg и Центъра за иновации и върхови постижения на Техническия университет в София.
Клъстерът във Варна е създаден още през 2016 г., а целта му е да стимулира няколко отрасъла: здравеопазване, туризъм, мобилност и сигурност. Дейностите са пряко свързани със специалностите, за които се подготвят кадри в университетите във Варна. Освен кметството зад хъба стоят 30 участници, сред които много ИТ и аутсорсинг компании, туристически компании, пристанище Варна, университети. “Представете си, че ние сме едно гише, на което фирмата идва и казва от какво се нуждае, а ние ѝ препоръчваме дигиталните решения, фирмите, които да ги изработят, посредничим за осигуряване на потенциален инвеститор”, обясни пред “Икономист” Биляна Раева, представител на община Варна. И още – ако има възможност за прилагане на вече съществуващи иновативни услуги в други градове у нас или в Европа, хъбът може да осигури посещение на място и да помогне на предприемачите да ги приложат в морската столица. Като пример Раева сочи липсата на система за car shаring (отдаване на лични автомобили под наем с цел по-малко замърсяване на въздуха), която е разпространена в много градове в Европа. Хъбът възнамерява да даде рамо и на фирми, развиващи иновации в здравеопазването – роботизирани технологии за по-прецизни протези, софтуер и мобилни приложения за електронно здравеопазване и дистанционно наблюдение на пациенти.
Ограничително условие при този хъб е, че към него могат да се присъединят само компании от Варна.



Друг от хъбовете – InnоCenter BG, се насочва към дигитализирането на българското образование, обяснява Галина Начкова, представител на хъба и директор на „Майкрософт Иновейшън Център”. Ще се приемат проекти на държавни и частни университети, средни училища и детски градини. По отношение на реалния бизнес целта са индустриалните предприятия, а амбицията е до 2020 г. хъбът да се утвърди като център за цялостно осигуряване на нуждите им по отношение на иновативни технологии и стопански модели. Намеренията са като стратегически партньор да се привлече и „София Тех Парк”, а годишно да се разработват между 15 и 30 проекта за дигитализация на бизнеси и реализиране на проекти за прототипи. InnоCenter BG ще разчита главно на частно финансиране от големи компании – участници за инициираните от тях проекти. Част от тези средства ще осигуряват издръжката на хъба. Друг финансов източник са европейски и различни международни програми.
Единствено от третия селектиран български хъб – Bulgarian Innovation and Technology Hub – Bulgarian DigiTecH 4.0, отказаха информация на този етап. И

450 хъба вече функционират

От 2016 г. до сега в по-старите страни, членки на ЕС, са изградени и функционират 450 хъба за дигитализация на местната икономика, показа проверка на “Икономист” в базата данни Digtial Innovation Hubs catalogue на Европейската комисия. В средата на 2016 г. Брюксел взема решение да отпусне 500 млн. евро, за да стимулира развитието на иновативни хъбове и техни иновативни проекти чрез програмата “Хоризонт 2020”. Над 300 милиона от тях трябва да се усвоят във времето от 2018 до 2020 г. Целта е със средствата да се укрепи мрежата и кооперирането на дигиталните иновационни хъбове за трансгранични дейности. С парите ще се подкрепят иновативни експерименти, обучения и менторство за малки и средни предприятия. Ще се подкрепят проекти на хъбовете в областта на лазерната физика, роботиката, иновации във всяка сфера на производството, 5G мрежи, данни и сигурност.
За хъбовете в земеделието е отбелязано, че ще се подкрепят от Главна дирекция “Земеделие” по механизма “Цифрови иновационни хъбове за земеделие”. Главна дирекция “Изследвания” пък ще подкрепя хъбове за нанотехнологии.
В немалко действащи хъбове в Европа, освен традиционните партньори – ИТ компании, малки и средни предприятия, университети и изследователски организации, са привлечени и правителствата, които участват с финансиране на проекти, разрешено в границите на допустима държавна помощ за общия пазар на ЕС. Наред с тях участват и инкубатори, големи инвеститори, работодателски организации и др.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 2 март, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя

 
Exit