Ден напред, два назад

Липсата на предлагане заедно с концентрация на производителите на ток в БЕХ водят до възможност за манипулирани цени на борсата

Ден напред, два назад
ВЪЗМОЖНОСТ: Свързването с регионалните пазари ще намали сериозно възможностите за манипулации
Източник: Shutterstock
Либерализацията на цените на електроенергията трябва да доведе до прозрачност, предвидимост и справедливи цени на тока. С такава идея стартира и Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) в началото на 2016 г. Вместо това платформите на борсата станаха арена на недостатъчно предлагане, съмнителни сделки и централизиран пазар за електроенергията, в който предлагането се задоволява единствено от 3 държавни предприятия – АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2“, обединени под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

С добавянето, през тази пролет, на сегмента „в рамките на деня“ възможностите за манипулация на цените се увеличиха с още една. За периода 17 – 21 септември т.г. постигнатите цени на сегмента „ден напред“ на борсата бяха с около и над 70 на сто по-високи, отколкото „в рамките на деня“, и това отново провокира съмнения. След два сигнала – на Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) и на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви, че започва предварителна проверка за манипулации и/или използване на вътрешна информация от участниците в търговията.

Екстремно високите стойности, близки и надхвърлящи средно претеглена цена от 200 лв./МВтч на БНЕБ, будят съмнение за предварителни договорки и манипулации, смятат от АСЕП. Оттам призоваха дори за разформироване на БЕХ, той като под негово управление са трите големи и единствени производители, които предлагат ток на борсата.

Асоциацията смята, че това, че един от 1000-мегаватовите блокове на АЕЦ „Козлодуй“, а други 3 от ТЕЦ „Марица-изток 2“ са в резерв и не произвеждат, обяснява липсата на големи количества ток на борсата в сегмента „ден напред“, но не и предлагането на двойно по-ниски цени в сегмента „в рамките на деня“, който хронологично го следва. Според АСЕП ликвидността на „ден напред“ се ограничава изкуствено чрез запазване на количества за „в рамките на деня“, които позволяват постигане на по-ниски цени за определени търговски участници. Кой друг може да го направи освен БЕХ, в който се концентрира цялата пазарна сила в двата сегмента, и то при условията на намалено предлагане при дългосрочните двустранни договори, попита риторично председателят на асоциацията Соня Кадиева. Това може да постави под заплаха търговците и техните клиенти особено ако продължи по-дълго, категорична бе Кадиева.

Как става
След сесията на “ден напред” за понеделник, 17.09.2018 г., постигната цена за базова енергия бе 179.96 лв./МВтч, а за пиков товар – 214.24 лв./МВтч. Същевременно, за същия ден на доставка, на сегмента „в рамките на деня“ бяха реализирани сделки от 84 до 146 лв./МВтч.

След сесията „ден напред“ с ден за доставка сряда, 19.09.2018 г., и постигната цена от 172.99 лв./МВтч базова енергия, за същия ден на пазар „в рамките на деня“ цените се движат от 84 до 136 лв./ МВтч, или средно с около и над 70 на сто по-ниска цена, посочват от АСЕП.

На останалите регионални пазари няма такива резки флуктуации, износът е спрян, дори някои търговци внасят електроенергия заради по-ниските цени. И по думите на председателя на АИКБ Васил Велев БЕХ използва концентрираната си пазарна сила, за да манипулира пазара. „На пазара „ден напред“ се поставя много висок долен праг на цените. Който има нужда непременно да закупи електроенергия и не иска да рискува да чака следващия ден, купува на високата цена. Според нас високите цени са договорени. На следващия ден, за същия час, същите продавачи най-вероятно продават на два пъти по-ниска цена очевидно на свои хора, които знаят, че може такава сделка да се случи, защото в рамките на деня няма състезание на поръчки. Там аз може да съм заявил цена 150 лв., а вие – 100, и продавачът, вместо да продаде на мен, да продаде на вас, защото печели по друг начин“, обясни пред БНР Велев.

Последствията
Според него това вреди не само на свободния пазар на ток, но и на цялата икономика. Част от предприятията, които са по-малки, имат договорка с търговците да им доставят ток по цени от „ден напред“ с малка добавка за всеки мегават, а сегашните цени в сегмента ги изправят пред колапс. Големите предприятия пък обикновено имат дългосрочни договори за доставка, но те се отнасят примерно до около 70 на сто от общото необходимо количество, останалите трябва да си набавят от борсата чрез „ден напред“, защото не могат да рискуват с доставки в рамките на деня, каза още Велев. Това допълнително оскъпява продукцията им при сключени вече договори за доставката ѝ, поясни той, припомняйки, че пазарът в рамките на деня е анонимен.

КОНЦЕНТРАЦИЯ: БЕХ е собственик на централите, които осигуряват количествата електроенергия, търгувани на борсата


Очевидно в БЕХ, по-точно в НЕК, има концентрация, която изкривява пазара. НЕК е обществен доставчик, но едновременно изкупува тока от ВЕИ-тата, от собствените си ВЕЦ, от американските ТЕЦ, и участва както на регулирания, така и на свободния пазар. Затова е крайно време търговската дейност там да бъде отделена от дейността „обществен доставчик“, като стане ясно кога, от кого и по какви цени купува електроенергията си компанията. Кога това е от ВЕИ и за колко, кога е от собствените ѝ ВЕЦ и за колко, и кога включва тези количества в енергийния микс, каза по този повод пред „Икономист“ енергийният експерт от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.

В противен случай компанията може да продава количества електроенергия на свободния вместо на балансиращия пазар, както вероятно става. Така тя намалява загубите си, но прави пазара непредсказуем, и в крайна сметка го компрометира, посочи той. В писмен отговор на зададени от „Икономист“ въпроси, от БЕХ подчертават, че в качеството си на едноличен собственик на капитала не определят и не влияят на оперативната работа на дружествата в холдинговата група в т.ч. ремонтната и търговска политики на централите производители на електрическа енергия, които се осъществяват от съответните ръководства на дружествата.

Шефът на БНЕБ Константин Константинов смята, че случилото се не е заради манипулация, а защото участниците в търговията нямали опит. Според него в същия период е имало поскъпване и на европейските пазари, което се е съчетало с излизането на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ в годишен планов ремонт. „Част от търговците са имали дългосрочни договори за доставка на ток от централата, които са изтекли в средата на септември. Това ги е накарало да купуват и продават електроенергията по по-високи цени, каквито са цените при краткосрочните сделки“, обясни пред БНР Константинов.  Анализаторите обаче са на мнение, че пазарът на електроенергия не може да бъде напълно свободен, докато съществува даденото изкуствено пазарно предимство на НЕК.

В очакване
Работа на енергийната регулаторна комисия е да наложи правилата на пазара, защото тя има такива правомощия, и тя дава лицензи както за производство, така и за търговия, посочи още Стайков. На 4 октомври председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че с негова заповед е сформирана работна група, която ще проверява сигнала. Проверката е предварителна, подчертаха от КЕВР пред „Икономист“. След нея КЕВР ще вземе решение дали въобще да има производство – да търси виновните, или да отдаде и този казус на случайността. Срокът за проверката е 4 месеца – т.е. януари 2019 година. На 5 октомври, ден след като КЕВР обяви, че започва проверка, пазарът „ден напред“ на БНЕБ затвори при цена от 66,60 лв./МВтч. И така до следващата изненадваща промяна на цената. Специалистите смятат, че за да се минимизира появата на такива съмнителни движения, е нужно отпадане на таксите върху износа и вноса на електроенергия и пазарно обединение със съседните пазари. През този месец БНЕБ обяви, че до 19 юни догодина се планира българската пазарна зона за времеви хоризонт „в рамките на деня“ да се присъедини към Европейското единно пазарно обединение XBID чрез границата България – Румъния. Но този срок може да се окаже твърде оптимистичен предвид предизвикателства от нормативен и организационен характер, които трябва да се преодолеят в съществуващата среда.

Текстът е публикуван в брой 41/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit