Гребенчето на нашето възмъжаване

Възмъжаването се случва в един такъв период от живота на младия човек, когато се решава въпросът: мъж ли ще става, или лигльо
Shutterstock
Ще се сбъдне ли детската мечта на военния ни министър да реанимира наборната военна служба?

Край! Ще стане работата! Ще се сбъдне детската мечта на военния ни министър да реанимира наборната военна служба (галено – „казармата”). Гледам днес на вратата на гастронома на ъгъла рекламен плакат на една известна марка гроздова ракия. И на отлично отпечатания постер тази ракия се рекламира с ей толкова голяма черно-бяла снимка на четири войничета! Униформите им са от моето време, а самите войничета са с грейнали лица и светнали очи… – просто си личи защо подкрепят кампанията на ракията!

Защото са възмъжали!

Вероятно навсякъде в родината могат да се видят щастливите войничета от рекламата. Явно е продуктово позициониране в подкрепа на идеята на министъра.

… Възмъжаването се случва в един такъв период от живота на младия човек, когато се решава въпросът: мъж ли ще става, или лигльо. Моментът, в който тоя същият млад човек е напът да докаже теоремата на Ферма, но държавата го взема да го възмъжи. В резултат на което младият човек забравя какво е теорема на Ферма, а числото пи за него е само част от изречението: „Ти какво пѝ бе?”.

И значи вече не е лигльо, а мъж.

Или да кажем, лигльото е запален по историята, вече е решил, че това ще учи занапред, и когато старшината му зачислява гетите, лигльото възкликва радостно: „Гети и сармати, нали?!” – и тъй получава първия в живота си арест. Никога повече няма да уеднаквява войнишките гети с ония гети и сармати! Просто на секундата ще е възмъжал.

Аз лично възмъжавах между 1967 и 1969 г. Изглежда обаче, че така и не успях да възмъжея като хората, защото за всичките две години така и не успях да изпълня висшето доказателство за възмъжаването: коремното превъртане! Вярно, не съм спал под лоста, но старите кокали много искаха да стана мъж и ме връзваха с колан за лоста. Но пак не се получи, да му се не види! (Сега разбирам, че съм си провалил живота с това пусто коремно: явно е, че без коремното не съм възмъжал и не съм годен за президент.)

Друга извънредно важна част от възмъжаването беше нещо, което нечий поетичен ум беше нарекъл „бойна готовност”. Това не беше, да речеш, състояние на духа (или на армията като цяло). Не, това беше торбичка, в която задължително трябваше да има конци, игли, резервна бяла якичка, четка и паста за зъби, четка и вакса за обувки – изобщо важни за войника неща, без които бъдещата война сто на сто би била изгубена.

Но по-важното е, че в бойната готовност задължително трябваше да има… гребенче! Също логично: не можеш да се явиш пред врага рошав, нали? Проблемът обаче беше там, че точно нашият набор беше наборът, който задължително ходеше остриган нула номер! През двете години на възмъжаване – нула номер! Но гребенчето въпреки това беше задължително! Това беше записано в строевия устав на Българската народна армия, съчинен от очевидно възмъжали генерали.

Възмъжаването в казармата остава за цял живот. Това държавата го проверяваше, като чат-пат викаше мъжете на запас. Така ставаше ясно дали възмъжаването е било сполучливо, или вече се е отучил от казармената дисциплина.

Та тъй.

На възмъжаването коремното премятане му е майката, а не теоремата на Ферма. Гребенче в бойната готовност, а не някаква си цигулка, с която да свириш Паганини в Карнеги хол.

Поне ако се съди по военния министър, то наистина се е случило. Яко е възмъжал като младеж. Браво на него!

И накрая, другарки и другари, да ви припомня как звучаха на тържествен език тия две години в родната казарма.

„Отбиване на военна служба!“

Отбиване, братя!

Досущ като „отбиване на номера“!

Текстът е публикуван в новия брой на „Икономист“ от 23 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя