Гордън Кър, Cobden Partners: България греши, бързайки към еврозоната

Предаването на надзорен суверенитет към Европейската централна банка e разиграване, смята инвестиционният банкер

– Господин Кър, в презентацията си посочихте, че натрупаната задлъжнялост в периода след глобалната финансова криза е предпоставка за нов катаклизъм, и също че това отваря пространство за блокчейн и криптовалутите да привличат интереса на инвеститорите, може ли да обясните връзката?
– Вижте какво става с натрупаните дългове в правителствата и корпоративния сектор. Духът на кризата си витае. Може да е след година, може след пет, но нещо ще се случи. Лихвите са практически на нулата, така че какво ни остава като конвенционално средство за противодействие на евентуален следващ катаклизъм? Ако такава криза се случи, ние ще се изправим пред криза на доверие в самите валути и институциите, които стоят зад тях.

Това е изпитание за целия ЕС, но не само. Същите принципи и правила движат и американските банки, и банките почти навсякъде по света. Натрупването на събпрайм инвестиции в Америка е рекордно голямо, над нивото, при което предизвика световната финансова криза отпреди 10 години.

Самите счетоводни стандарти са така проектирани, че да скрият дисбалансите, и гледайки в балансите на компаниите, е практически невъзможно проблемите да бъдат открити навреме от външни анализатори и инвеститори, които да реагират и така да предизвикат промяна в поведението на самата банка.

– Добре, но доколко криптовалутите могат да бъдат решение?
– Ако някой се чуди защо е цялата тази суета около криптовалутите и блокчейн технологията, отговорът би бил, че никой не може да е сигурен какво ще стане, ако изригне нова кризисна вълна. Ами ако централните банки не успеят да се справят с проблема? Ами ако се потърси ново средство за оценка и размяна, което да не е под контрола на институции, които така или иначе се провалят в усилията си?

Дори и да се постигне нов стабилизиращ ефект, в огромен брой от инвеститорите ще останат съмнения и желание за търсене на план „Б“. Няма никаква причина, която да не позволява на една държава да поддържа две валути. Очаквам в следващите пет години върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да се концентрира много повече натиск за отчетност, включително и под формата на заплахи от страна на водещи страни членки да се обърнат отново към националните си валути, ако действията ѝ не отговарят на техните нужди. Точно тази несигурност създава непропорционално високо ниво на интерес към криптовалутите спрямо стойността, която те са успели да предложат.

– Изглежда, сякаш криптовалутите загубиха своята инерция, какви изводи трябва да ни подсказва този факт?
– Неточно е да казвате, че са загубили инерция. Загубили са енергията си. Въпреки това има криптоентусиасти. Миналата година те постигнаха много с първични предлагания на валути (ІСО) – над 4 милиарда долара. През тази година има над два пъти увеличение до 10 милиарда долара. Реално обаче 90% от предложените активи не променят цената си и затова смятам, че преди да се правят оценки, трябва да видим още няколко свръхуспешни първични предлагания.

– Кои фактори според вас ще имат най-силно влияние върху цената на криптовалутите?
– Първото ще бъде да има повече борси. Много голям пробив ще е, ако утвърдените борси позволят на тях да се търгуват деривати, базирани върху криптовалути и криптоактиви. Не трябва да забравяме, че това е много хаотично поле, където се печели от несигурността. Има няколко отделни биткойна, всеки от които претендира да е оригиналният и по-добрият. Има и голямо поле за измами, което възпира хората да инвестират и потиска цената.

– Измамите при самите първични предлагания доколко променят пазара и интереса към този тип инвестиция като цяло?
– Това е причината интересът на инвеститорите постепенно да се измества и той вече не е насочен към придобиването на валути, а към дялове в иницииращите компании (Security Token Offering – STO – бел. ред.). В този случай криптожетонът дава дял в компанията и достъп до дивиденти и е възможно да се оцени фундаменталната стойност, която стои зад него. По този начин се изгражда по-сериозно доверие в инвеститорите и очаквам преходът от ІСО към STO да набира популярност.

– Дали този тип набиране на капитал някога ще стане реална алтернатива на конвенционалните подходи, като първичното публично предлагане?
– Самото предлагане на дял е най-стабилният начин за привличане на инвестиции и придобиване на доверие. Дали вместо през класическа борса с първично публично предлагане ще направиш това чрез предлагане на криптоактиви, които носят дял от компанията, не е от голямо значение.

Самият факт, че досега можеше да се предложат жетони, които не дават право на собственост, а в най-добрия случай достъп до услугите на стартъпа, се дължи на детска превъзбуда, а не на рационална еволюция в инвеститорското поведение.

– Наскоро германският финансов министър допусна ЕС да създаде собствена система за разплащания и сетълмент, която да е независима от САЩ, и по този начин да намали уязвимостта си от американски санкции, както в случая с Иран. Възможно ли е това?
– Технически е много лесно да се устрои платежна система. А отговорът на въпроса дали ще се случи, трябва да се търси в геополитическите реалности. Но не трябва да се смята, че Европа може да има единно разбиране за интерес, което да противоречи на вижданията на САЩ. По-скоро има елити във финансовата система, на които подобна система би им била полезна. Дали ще е полезна за бизнеса като цяло, не съм сигурен.

– Според вас редно ли е България да жертва тази част от суверенитета си, която ѝ позволява сама да надзирава банките тук и да позволи на Европейския надзорен механизъм да взема решения, без да имаме достъп до ликвидността на ЕЦБ в случай на нужда?
– Не, не мисля, че това би могло да бъде разумно. Причината е, че понеже България има солидна финансова система и веднъж след като влезе в ЕРМ 2, няма да има никакъв проблем да въведе еврото, смятам, че това, на което сте изложени сега, е разиграване. Много е вероятно дори в някои отношения да се окаже, че стандартите в България са по-високи от тези в еврозоната, какъвто е примерът с валутния ви борд.

– Ние сме конвергираща икономика, в която номиналните доходи са четири пъти по-ниски от тези в ЕС, и всяко тяхно покачване е съпроводено с инфлация. Ако натискът при цените така или иначе е налице, доколко според Вас е необходимо да бързаме с присъединяването към еврозоната?
– Самата структура на ЕС е устроена така, че да подкрепя неефективни сектори във водещите държави, какъвто е например земеделието във Франция. Сегашният тип субсидиране облагодетелства западните държави на гърба на тези в Изтока. Не смятам, че присъединяването към еврозоната въобще може да промени нещо, и смятам, че присъединяване на този етап ще е сериозна грешка.

Гордън Кър е инвестиционен банкер с няколко десетилетия опит в институции, като Bank of America, Merrill Lynch, Nomura Securities и Santander. Гостува в България като основател на компанията Cobden Partners, която предлага консултантски услуги в сферата на управлението на риска и набелязването на инвестиционни възможности в хода на протичащи преструктурирания. Той участваше на четвъртата годишна конференция в Университета за национално и световно стопанство, организирана от Центъра за монетарни изследвания. Разговаряме за криптовалутите и предизвикателствата пред финансовата система, на което бе посветена и неговата презентация.

Текстът е публикуван в брой 43/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.