В капана на изоставането

В капана  на изоставането
Източник: shutterstock
Почти половин милиард лева по-малко ще бъдат платени по европроекти през 2019 г. в сравнение с планираното година по-рано. Приземяването в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите идва на фона на поредното изоставане в темпа, с който се усвояват средствата по европейските фондове. В края на петата година от втория програмен период са разплатени под 25% от средствата за България по европейските фондове. Останалите 75% трябва да бъдат усвоени за пет години, най-късно до края на 2023 г.

От общо 17 млрд. лв. по оперативните програми в края на октомври са разплатени скромните 4,45 млрд., показват данните в Интегрираната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН). Най-слабо се представят програмите “Околна среда”, “Добро управление” (насочена към реформиране на администрацията) и “Наука и образование”. Още по-тревожна е ситуацията при малката програма „Рибарство“, където за 5 години са изплатени само 1,7% от планираните 222 млн. лв. По най-голямата европейска програма - за развитие на селските райони, са усвоени 21% от средствата или 1,2 млрд. лв. от планираните 5,9 млрд.

Заложен проблем
“Усвояване под 30 % в средата на периода е ниско. Повтаря се картината от първият програмен период на членството на България в ЕС (2007-2013). Затова очакваме отново да има струпване на разплащания на евросредства в края на сегашния период, както беше при предходния”, коментира пред “Икономист” Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).

На практика българската администрация се оказва в капана на собственото си изоставане от предходния програмен период. “Надеждата беше вторият да тръгне по-бързо, но не стана. Получи се едно застъпване, което всъщност попречи на усвояването в настоящия период. Съгласно европравилата парите, договорени до 2013 г., можеха да се разплащат до края на 2015 г. Затова първите две години на настоящия програмен период бяха загубени, като фокусът бе в усвояването на средствата от бюджета 2007-2013”, мотивира се Николова.

За първи път изоставането в усвояването на еврофондовете бе признато официално от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова(ГЕРБ). „За съжаление, трябва да признаем, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година“, заяви преди дни Стоянова. Пред БНР тя заяви, че това е и една от причините за формирането на бюджетен излишък, защото предвидените за европейско финансиране средства (които българският бюджет първо плаща, а след това Брюксел ги възстановява) не могат да бъдат похарчени. Стоянова прогнозира, че „икономиите“, направени през 2017 и 2018 г., ще бъдат „похарчени вероятно през следващите две години, в края на програмния период“.



От кабинета на ресорния вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев посочиха, че към момента няма опасност от финансови санкции или загуба на средства по нито една европейска програма. Като проблемни оттам посочват ос „Биоразнообразие“ на „Околна среда“, перото за научни изследвания за „Наука и образование“, оста за съдебната система от „Добро управление“ и част от схемите по рибарската програма. За тях има опасност да не се постигнат т. нар. междинни цели (виж текста по-долу). По другите 5 програми обаче – транспортната, регионалната, селската, развитие на човешките ресурси и тази за конкурентоспособност, са постигнати повечето междинни цели и няма риск за общите бюджети на програмите.

Слабаци…
Най-слабо от големите оперативни програми се представя “Околна среда”. При нея са разплатени 9,52% от общо над 3,4 млрд. лв. Според консултанти, които работят точно по тази програма, основната причина е изоставането при големите проекти във водния сектор. “Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди две години регионалното министерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за строителни дейности, а и част от проучванията се бавят”, коментира Веселина Георгиева, експерт към Българската асоциация на консултантите по европейските фондове. А водните проекти са големи и тежки и традиционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от фирми, което допълнително ги забавя.

Георгиева припомни, че в края на 2018 г. България трябва да покрие т.нар. “междинни цели” при усвояването на европейските средства, които се отчитат по индикатори и приоритети. Според нея липсата на започнати проекти крие риск “Околна среда” да не се справи с приоритета за инвестиции във водния сектор. При този сценарий проектите по това направление няма да получат средства от 6-процентния резерв към еврофондовете, който Брюксел създаде през този програмен период с цел да стимулира по-равномерното им усвояване. Замразените в резерва средства ще се отпуснат след отчитането на междинните цели, като при драстично неизпълнение на индикаторите могат да последват и финансови санкции. В най-добрия случай парите от резерва ще се пренасочат за приоритети, по които съответната страна покрива целите си.

Рискове крие и програма “Наука и образование”. “Факт е, че по някои от програмите има забавяне, макар сега усвояването да се движи по-добре в сравнение със средата на предходния програмен период (тогава бяха разплатени общо под 10% от средствата по структурните и кохезионните фондове, бел.ред.). Рискова е “Наука и образование”. Там има проблем с утвърждаването на процедурите, по които да бъдат изразходвани средствата”, смята Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. По данни на ИСУН до момента е разплатен 20,66% от ресурса на програмата. Всъщност реално усвоените средства са далеч по-малко, защото преди месец 102 млн. лв. от тази програма бяха прехвърлени към “Иновации и конкурентоспособност”. Средствата бяха предвидени за създаване на регионални научни центрове към БАН, Селскостопанската академия и университети извън София. Схемата се прехвърли към администрацията на Министерството на икономиката, защото беше решено водещи за проектите да са фирмите, от които ще се изисква да привлекат като партньори научните институции.

Европрограмата за образование е проблемна още от втория мандат на премиера Борисов, като Европейската комисия веднъж вече замрази средства по нея, за повече от година, при управлението на образователния министър Меглена Кунева. При размразяването на парите през май т.г. стана ясно, че Брюксел изисква тези 102 млн. лв. да се пренасочат, за да се ползват и от бизнеса, така че научните постижения да стигат до практическа реализация.

Създадена беше нова агенция, която да управлява програмата, освен това България сама се отказа от 5 млн. лв. по спорни проекти, за да не рискува целия бюджет на „Наука и образование“.
Инфраструктурни проекти за пътища и канализация в селските общини спъват и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която в края на 5-ата година от програмния период са разплатени 21% от средствата. Експерти от дирекция “Развитие на селските райони” към Министерството на земеделието посочиха пред “Икономист”, че тези проекти ще са проблем и за междинната оценка на програмата и вероятно за инфраструктура няма да се ползват бонус средства от резерва, а може да има и други санкции. От Националното сдружение на общините в България коментираха, че кметствата работят активно, за да минимизират рисковете от непокриване на междинните цели. Шефът на сдружението Силвия Георгиева каза, че до крайния срок за покриване на целите има още два месеца.

„До края на 2018 г. трябва да бъдат покрити общо 6 индикатора по ПРСР. Всички са изпълнени без един – заложеното задължително извършване на междинни или окончателни плащания по общинските проекти за пътища, ВиК и др. За да ги ускорим, организирахме кръгли маси с общините в 6 града на страната, на които се обясняваше как да възлагат по-бързо обществени поръчки, за да може поне да се направи междинно плащане. Но засега плащания няма”, посочи експерт от звеното.

По селската програма са покрити индикаторите за конкурентоспособност на сектора (с плащания по проекти за инвестиции в земеделски стопанства, за преработвателната индустрия и за млади фермери), за сдружаване на фермерите (тази година бе отворен прием за проекти за групи на организации на производители и до края на 2018-а ще бъдат направени плащания), за щадене на околната среда (тук се отчитат извършени разплащания по НАТУРА, биологично земеделие и други).
… и отличници

Над 35% от общия ресурс на програма “Региони в растеж” вече са разплатени. Но и там препъникамък се явяват общински проекти за градските центрове и улици. В началото на лятото вече бившият министър Николай Нанков обяви, че само шест общини са постигнали заложените междинни индикатори по програмата, а други 13 имат възможност да ги постигнат. Сред отличниците са Бургас, Хасково, Казанлък, Кюстендил, Димитровград, Свищов, Габрово, Панагюрище и други. Той обаче предупреди, че 20 общини се бавят и могат да загубят средствата от резерва, като парите бъдат пренасочени към справящите се кметства.

Бизнесът открои и програмите отличници. “Човешки ресурси” се справя традиционно добре. Там процедурите и схемите вървят по график. При “Иновации и конкурентоспособност”, след смяната на ръководството на управляващия орган, има известно забавяне, но то ще се превъзмогне”, казва Добрин Иванов от АИКБ.

Приземяване
Министерството на финансите също взема мерки заради по-слабото усвояване на еврофондовете. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2019 – 2021 г. ведомството е заложило 2,547 млрд. лв. разходи за изплащане на средства по европроекти за догодина. Сумата е с 444 млн. лв. по-малко от прогнозите за същия период, направени в края на 2017 г. (виж графиките). Намалено е очакваното разплащане на евросредствата и за 2020 г. В аргументацията на средносрочната прогноза от финансовото министерство уточняват, че е направена на база “етапът на изпълнение на оперативните програми, постигнати резултати по оперативните програми до края на първото полугодие на 2018 г. и прогнозите на управляващите органи за усвояването през периода 2019 – 2021”.

Икономисти коментираха накратко ревизираната прогноза на МФ като “приземяване”. “За 2019-а имаме ревизия към по-реалистични нива на капиталовите разходи, но според нас пак са надценени. Едно от обясненията е, че нарочно се прави така, за да останат пари в излишък, които да се разпределят по усмотрение на правителството, без парламентарна санкция”, коментира Десислава Николова от ИПИ.
Без съмнение ревизираната прогноза означава по-малко средства, които догодина ще стигнат до българския бизнес, но пък той ще навакса под някаква форма през 2021 и 2022 г., когато ударно ще се разплащат еврофондовете, за да не загубим пари. По-важният въпрос от темпото обаче е за какво се усвояват средствата и какъв е ефектът им. Инвестициите в инфраструктура вдигат потенциала за растеж на икономиката, а влагането на средства в спортни зали – с които през миналия програмен период се чистеха пари по селската програма, например, са без добавена стойност, напомня Николова. И това е основната опасност от изоставането.

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание "Икономист" от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit