Вътрешна несигурност

Консерваторите прегръщат идентичността, за да отблъснат крайната десница
Маркус Зьодер обещава разпятия по стените на всички обществени сгради, които да утвърждават първенството на „християнско-западната“ култура

Жителите на селцето Ерлщет в Южна Бавария се събират всяка година в ресторанта „Флигел“, където под акомпанимента на брас бенд религиозното общество „Свети Георги“ кани местните да участват в конно надбягване на втория ден на Великден. Уважението към традициите, казва Андреас Флигел, направи селото толкова успешно: „Имаме най-ниската безработица в Германия“. Той смята да включи ресторанта си в надпревара, предложена от новия баварски премиер Маркус Зьодер, за определяне на най-добрия „Хаймат“ ресторант в провинцията. Хаймат означава дом, но също традиция и принадлежност. В Бавария това е фронтовата линия на голям политически експеримент.

На парламентарните избори миналия септември крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се представи най-добре в бившите комунистически провинции на изток, които страдат от икономически упадък, антипатия към бежанците и слаби връзки с установените партии. Бавария е богата, справи се по-безпроблемно с притока на бежанци в сравнение с други провинции и си има собствена консервативна партия с дълбоки корени: Християнсоциалния съюз (ХСС) на Зьодер. В Бавария обаче ХСС загуби над 10% подкрепа на изборите, докато АзГ отбеляза ръст с 8% до 12 на сто. Тогавашният партиен лидер Хорст Зеехофер обвини Ангела Меркел и либералната ѝ мигрантска политика, макар че ХСС, възприел по-твърда линия към мигрантите, регистрира по-голям спад в сравнение с Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел.

След изборите Зьодер, избраникът на традиционалистите, замени Зеехофер. През октомври в Бавария ще има избори и анкетите показват, че ХСС може да загуби мнозинството си, което ще е едва за втори път за 54 г. АзГ дори би могла да стане втора. Така че ХСС се концентрира върху проблемите на правото и реда, които мотивират десните избиратели. В преговорите за федерална коалиция съюзът успя да уреди Зеехофер на поста вътрешен министър – удобна платформа за демонстрация на консерватизма на партията му. В Мюнхен Зьодер обещава по-голям брой въоръжени полицаи, следене и центрове за депортация на имигранти.

Стратегията има и второ острие: агресивна политика на идентичност и принадлежност. По настояване на ХСС Зеехофер заема и новосъздадения пост на „Хаймат министър“, отговорен за интеграцията и културната политика. Парламентарният лидер на партията Александър Добринт иска „консервативна революция“ срещу либералните ценности. Зьодер обещава разпятия по стените на всички обществени сгради, които да утвърждават първенството на „християнско-западната“ култура. Още по-спорно бе изявлението на Зеехофер на 16 март, че „ислямът не е част от Германия“. Следващата седмица в Бундестага той добави „под никаква форма“, като предизвикателство към над 4-те милиона мюсюлмани в Германия. „Мултикултурализмът се провали. Политическата коректност не е Хаймат“, заяви Добринт на 25 март.

Докато ХСС си присвоява темите на АзГ в Бавария, в останалата част на Германия се извършва един вид експериментален контрол. Под ръководството на Меркел и на Анегрет-Крамп Каренбауер, новия генерален секретар, ХДС избягва културните войни в полза на прозаични проблеми като безопасни улици и жизнени стандарти. И двете отхвърлиха твърдението на Зеехофер. „Ислямът стана част от Германия“, контрира канцлерът в Бундестага. Установените партии, борещи се с популизма в Европа, ще извлекат поуки от това, кой от двата клона на германските десноцентристи по-ефективно ще успее да маргинализира АзГ. Ехото от този експеримент ще се чуе далеч отвъд баварските Алпи.

Пропаганда: Маркус Зьодер обещава разпятия по стените на всички обществени сгради, които да утвърждават първенството на „християнско-западната“ култура

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 15/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари