Външни заплахи

Българската минно-суровинна индустрия е в изключителна кондиция, но бъдещето ѝ е несигурно по независещи от сектора причини
Shutterstock

Добивната индустрия е сред най-важните отрасли на икономиката, като дава приблизително 5% от БВП на страната. Минералносуровинният бранш е стратегически, защото е основа за развитие на останалите индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийната независимост на страната. Статистиката показва, че пряко заетите осигурени лица в нея са 43 хил., а още 120 хил. работят в свързани с отрасъла дейности.

Определено може да се каже, че изминалата година бе успешна за сектора по всички ключови показатели, което се дължи на няколко фактора, но най-важните са удобната международна конюнктура и дългогодишното технологично обновяване в бранша, което се отплаща с повишена ефективност.

Общият добив на полезни изкопаеми през 2017 г. е 108,69 млн. тона, което е увеличение в размер на 11% спрямо предходната година. Повишение в добива се наблюдава при почти всички подотрасли. Най-съществено е при индустриалните минерали, които след спада през 2016 г. през 2017 г. бележат ръст почти 37%. Сериозно увеличение има и при добива на инертни и строителни материали – 18%. Въгледобивът също нараства, но с 10% спрямо предходната година. Рудодобивът е почти без промяна, с ръст 1%. Добивът на течни горива за трета поредна година бележи спад и спрямо 2016 г. е намалял с 65%. Намаление с 18% се наблюдава и в подотрасъл добив на скалнооблицовъчни материали, който също следва тенденция на спад от 2014 г. насам.

По отношение на стойността на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор „Добивна промишленост“ също се регистрира ръст, като за 2017 г. тя е в размер на 2,7 млрд. лева, или с 9% нагоре. По парични показатели повишение има във всички подотрасли, като най-съществено е в добива на неметални минерали и суровини – с 16%. Рудодобивът е с най-нисък ръст – 5%. През 2017 г. износът на минерални суровини възлиза на 3 млрд. евро, което представлява над 11% от стойността на целия български експорт. Но същевременно вносът на минерални суровини продължава да е със значителен превес, като през 2017 г. той е на стойност близо 6 млрд. евро, основно заради горивата. В стойностно изражение износът през 2017 г. бележи ръст със 17% спрямо 2016 г., докато вносът нараства с 45% за същия период. Индустриалните минерали са единствената група минерални суровини, при които износът надвишава вноса (с 11%). Съотношението на износа и вноса показва сериозен неизползван потенциал на бранша, което говори за необходимост от повишаване на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността – например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса.

Разходите за опазване на околната среда в минния бранш са относително постоянни през последните години, като за 2016 година те са 35,4 млн. лв. От тях най-голям дял отива за отпадъчни води – 60%. Следват ги разходите за опазване на почвите и подпочвените води (28 на сто), а за отпадаците отиват други 7,5%.

Това, което прави впечатление, е, че постоянно нарастват заплатите в отрасъла. Средното възнаграждение в сектора през 2017 година 18 245 лв. на година, което е с 9,5 на сто повече от предходната. За сравнение, средната годишна заплата в страната е 12 536 лв., което показва, че заплащането в сектора е с 45% по-високо. То е и една от четирите икономически дейности с най-висока брутна работна заплата в България.

На какво се дължи
Динамиката на производството и приходите на предприятията в минералносуровинната индустрия е зависима от промените в цените на суровините. През 2015 г. повечето суровини поевтиняха значително на годишна основа. Измерени през индексите на Световната банка, цените на енергийните ресурси през 2015 г. се понижиха с 39,1%, докато металите и минералите поевтиняха с 28,4% годишно. Тази тенденция се обърна през 2016 г. и в края на същата година енергийните ресурси вече струваха с 43% повече спрямо година по-рано, докато цените на металите и минералите се повишиха с 30,4% в рамките на същия период. Въпреки повишението през 2016 г. цените както на енергийните ресурси, така и на металите и минералите, са съответно с 31,6% и с 26,5% под своите равнища от 2010 г. Индексът, отчитащ изменението на цените на металите в долари, се повиши с 20,7% спрямо 2016 г. (с 18,1% в евро) под влияние на засиленото търсене, свързано с глобалния растеж на индустриалното производство и по-слабото предлагане в резултат от предприетите мерки от страна на Китай за намаляване на замърсяването на въздуха в страната. Цената на медта регистрира най-висок растеж при металите през 2017 г. главно поради временното нарушаване на производствения процес в ключови за добива на медна руда мини по света.

През последните 10 години предприятията в сектора инвестираха над 3 млрд. лева, за да подобрят производствата си, което повиши значително тяхната ефективност. На практика те са принудени да внедряват нови технологии, защото местните руди са бедни и максималното им оползотворяване е безалтернативно. Всичко това води до повишаване на производителността до нива, над 2 пъти и половина по-високи от средните за индустрията в страната.

Предизвикателствата пред сектора
Компаниите от добивната индустрия може да са си „написали домашното“, но развитието на сектора, за съжаление, няма да зависи от тях, а от външни фактори. На първо място е непредвидимата търговска среда в международен мащаб. След като САЩ започнаха да налагат тарифи в отношенията си с други държави, световният растеж е сериозно заплашен, а оттам и миннодобивната индустрия, която е чувствителна на всяко изменение в конюнктурата. Пред българските добивни предприятия стои и проблемът с модернизацията на родните топлоелектрически централи, които ползват български въглища, за да произвеждат около 40% от електроенергията в страната. Новата европейска нисковъглеродна политика означава, че те трябва да инвестират в очистващи съоръжения, ако искат да продължат да работят. Въгледобивните компании могат само да се надяват, че модернизацията ще се осъществи, но така или иначе съдбата им не е в техните ръце.

Моментна снимка
Общата площ на находищата на подземни богатства в България е 1677,53 хил. дка, което представлява около 1,5% от територията на страната. Разпределението на добива на полезни изкопаеми от 2010 до 2017 г. има трайни тенденции: твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с най-висок дял, съответно 32% и 31%. Следват ги добивът на инертни материали с 25% и индустриалните минерали с 12%. Незначителен е делът на скалнооблицовъчните материали – 0,3%.

България е на водеща позиция в европейския добив, заемайки трето място по добив на мед, четвърто място по добив на злато и пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват у нас, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

Установените находища на подземни богатства към 1 май 2018 г. са 448 бр., както следва:
• Метални полезни изкопаеми – 163 бр.
• Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – 84 бр.
• Нефт и газ – 1 бр.
• Твърди горива – 23 бр.
• Строителни материали – 140 бр.
• Скалнооблицовъчни материали: 37 бр.
През 2017 г. размерът на концесионните приходи от сектора е 79 305 637 лв. Това е най-високата отчетена сума за последните години, с изключение на 2016 г., когато поради изчистване на забавени плащания в сектор „Енергетика“ сумата бе значително по-висока.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 33 „Добивна промишленост“, подготвено от Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 33/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.