„Всяка година по същото време“ – легендата продължава

Лилия Маравиля и Христо Шопов вървят успешно по стъпките на Анета Сотирова и Тодор Колев

„Всяка година  по същото време“ – легендата продължава
Лилия Маравиля и Христо Шопов са достойни наследници на Анета Сотирова и Тодор Колев във „Всяка година по същото време“
Хубаво е, когато легендарните артисти имат наследници. Още по-хубаво е, когато легендарни спектакли получават подобаващ нов живот. Така е с „Догодина по същото време” и продължението „Всяка година по същото време” с участието на Лилия Маравиля и Христо Шопов – достойните наследници на Анета Сотирова и Тодор Колев.

Преди повече от 30 години първата пиеса на Бърнард Слейд бе изключително събитие на сцената на театър „София”. Сотирова и Колев препълваха салона цели седем сезона (1982 – 1989). Двайсет години след последното представление режисьорът Андрей Аврамов реши да постави и втората част – със същите актьори, със същия успех, но вече в Малък градски театър „Зад канала”.

Сега публиката аплодира двама от любимците на новите поколения. Лилия Маравиля и Христо Шопов са тандем с не по-малко ярка аура и със сигурност стоят достойно до успеха на своите предшественици. Техните Дорис и Джон вече трети сезон разплакват и разсмиват зрителите в столичния „Сити Марк арт център” (бивше кино „Левски”) с „Догодина по същото време”, а сега и с продължението „Всяка година…”, режисирани от Георги Михалков. След премиерата – сред същия декор, на същата сцена – веднага заваляха и поканите за обиколка из страната и… в чужбина.

Защо историята на Дорис и Джон е толкова вълнуваща? Та те са най-обикновени мъж и жена, срещнали се случайно, преживели една неочаквана нощ, и толкова, правят го хиляди по целия свят. Нощта на Дорис и Джон обаче е различна. Случва се още 25 пъти в продължение на четвърт век, а после още седем. И всяка година по същото време, в същия хотел, в „тяхната” стая, на „тяхното” легло. Двама почти непознати имат търпението да живеят години наред един без друг само за да се срещнат и преживеят отново и отново случайната си любов. Да си разкажат всичко – за съпрузите, за децата, за внуците, за кариерите; да се обичат, да се пошегуват, да се поревнуват, да се поразплачат, да се поскарат, да остареят и помъдреят… да живеят заради онова „до догодина”. Докато един ден не осъзнаят, че са създадени един за друг.

Прекрасни са Лилия/Дорис и Христо/Джон. Тя – енергична, лъчезарна, умна, забавна; той – само привидно обран от емоции. В краткия отрязък от сценично време преминават през всички обичайни етапи на Жената и Мъжа, пренасяйки публиката година след година през своята любовна легенда. Вълнуващ синтез между авторски текст и сценичен живот на една вечна пиеса.

Следващите представления на „Всяка година по същото време” са на 3 и 17 декември. 

Актьорската лудост в един режисьорски дебют


„Артистът винаги изглежда малко „в повече”. Човекът в артиста е способен да види и усети неща, невидими за другите, и да живее в тази невидимост, сякаш точно тя е животът. Погледнат отстрани, актьорът често изглежда като луд. Но той по-скоро е ДРУГАДЕ. И може да те заведе там.” Така младият режисьор Илко Ганев представя своя дебютен спектакъл на сцената на театър „Азарян” в НДК.



Нарекъл го е „Апарт”, тоест думи на персонажа, произнесени директно към публиката. Слова от документални разкази и интервюта на големи имена от театъра и киното като Крикор Азарян, Леон Даниел, Наум Шопов, Гинка Станчева, Емилия Радева, Мария Стефанова, Жоржета Чакърова, Гергана Кофарджиева, Ицхак Финци, Никола Петков, Христо Домусчиев и др. са събрани в обща драматургична рамка от Людмила Сланева и стигат до публиката чрез младите актьори Антъни Пенев, Бориса Сарафова, Димитър Крумов, Надя Керанова, Петя Бончева и Севар Иванов. Премиерата бе в рамките на фестивала лаборатория NEDRAma- international. И

 
Exit