Визуално мислене с 500 маркера

Две съвсем млади момичета са пионери на графичното записване у нас

Визуално мислене с 500 маркера
В реално време: При графичното записване на голямо платно се визуализира всичко, което се случва и казва на момента.
Чували ли сте за графичното фасилитиране, или графичното записване? Това е модерен начин за комуникация, при който създаваме визуални материали към говоренето по време на срещи и презентации – нещо като симултанен визуален превод на речта. Този вълнуващ метод не само се използва вече и в България, но и си имаме първото студио за графично записване с име 500 markers/500 маркера и две лъчезарни момичета, които стоят зад него – Христина Попова и Розалина Недкова. Двете, освен че са основали студиото, учат и се занимават с куп други дейности. Едва 24-годишни, те са едни от примерите за активните, успешни млади хора, избрали да се развиват в България.



Хриси е учила „Международни икономически отношения” в УНСС, а сега продължава със специалността „Дигитални изкуства” в Художествената академия. Първо се захванала с неформално образование, свързано с предприемачество и стартъпи, но после решила да се завърне към рисуването на хартия. Рози е завършила „Международни отношения” в СУ и от 5 години е активна в неправителствения сектор, работи с няколко организации като обучител по неформално образование. Председател е на младежката секция на дружеството на ООН в България. В момента обаче център на заниманията ѝ е 500 markers. А не е учила нищо, свързано с изкуства, освен един СИП по рисуване от 3-ти клас.

Какво всъщност правят в 500 markers, как е започнало всичко и какво по-точно представлява графичното записване?


Графичното записване е процес, в който по време на събития, обучения, конференции някой отстрани, на голямо платно, визуализира всичко, което се случва и казва на момента. Всяка от момичетата е стигнала по различен начин до крайната идея. Хриси от малка си води записки по този начин, като особено в университета това ѝ е много полезно. Впоследствие разбира, че има инструменти, свързани с тази дейност, и иска да отиде на такова обучение, но не открива. След време попада на курс за графично записване в Литва и там разбира какво всъщност представлява това и че има хора, които го практикуват като професия.

Рози е разбрала за метода покрай неформалното образование. Споделя, че начинът, по който се прави неформалното образование в България, често е доста аналогов и рисуваш огромно количество флипчарти, лепещи листчета, а с графичното записване можеш да си подготвяш периферни материали, които да са красиви и да могат да бъдат използвани в процеса на ученето. Така и се ражда желанието ѝ за графично записване. И без да знае какви са точните стъпки, се престрашава на събитие да направи опит и осъзнава, че процесът ѝ харесва и много я зарежда. След това започва да рисува и по други събития и така се срещат с Хриси и решават да създадат нещо заедно, именно 500 markers.



Всъщност студиото съществува от около две години, но отскоро момичетата се занимават по-сериозно с маркетинга му и започва да набира скорост и много често хората се учудват, като разберат, че зад цялото нещо стоят единствено те двете. Има и няколко други човека в България, които се занимават с тази дейност, но 500 markers е първото официално създадено студио в България с фокус върху графичното фасилитиране. В чужбина това със сигурност не е нещо ново – да има такава дейност по време на събитие обикновено е като да има кетъринг.



Историята около името на студиото също буди инерес. Един ден, когато се прибират от поредното събитие, струпват торбите с маркери пред вратата с възклицанието – „Ох, тези 5 кила маркери!”. Така първоначалното име било „5 кила маркери“. Звучало е закачливо, но не и сериозно, опитвали са в английския му вариант, но не ставало и скоро се появила идеята за 500 markers, защото и на английски, и на български звучи добре. Поне вече не им се налагало да обясняват, че не са дистрибутори на маркери.

Що се отнася до успеха на идеята им, Рози споделя, че бизнес развитието става по естествен път и това го прави един приятен процес, но все още има някои хаотични моменти. Предвид това, че и двете се занимават и с други неща и че до известна степен 500 markers „се развива самὸ“, можем да кажем, че към момента определено се развива успешно. Хриси също смята, че след като повечето новостартиращи компании се провалят в първите две години, а те са ги минали и продължават развитието на студиото и с други дейности, то може да се счита за успешно. Освен това  повечето хора, които са ги наемали веднъж, са ги търсили втори път и са ги препоръчвали на други.

Едно от първите им графични записвания е било в агенцията 356labs, чиято цел е да помогне на хората да постигнат повече със своите презентации. Пример за други интересни места, където са рисували, е младежкият фестивал FUNCITY+ във Варна, при който в рамките на 3 дни са събирали различните моменти от събитието и са ги визуализирали на голямо табло. Различен тип е и кариерният форум „Професиите на бъдещето’’, организиран от Junior Achievement Bulgaria, където се е получило доста атрактивно, защото са рисували не на табло, а върху призми. Имат и случай, където обектът, върху който се е рисувало, е бил куб – на събитие на Visa и Eleven Ventures, където са обявили старта на първата в България програма за развитие на финтех иновации. В рамките на българското председателство на Съвета на ЕС също имат две участия – на Европейската младежка конференция в НДК, където групите до късни часове оформят идеи и графичното записване е продължило и през нощта. Методът явно е подходящ за разнообрани типове събития.

Всичко в плакатите на 500 markers изглежда много живо, цветно и интересно, но любопитно е как всъщност се случва. Докато спикърът  говори, те трябва да слушат задълбочено през цялото време и да пресяват най-важната информация. И докато рисуват, продължават да слушат и трябва вече да мислят какво ще е следващото нещо от рисунката. Освен забавата, която си създават, докато творят, момичетата и много научават, защото визуализират теми от разннобразни събития. А и мозъкът помни по-лесно информация, която не само е изказана, но е и визуализирана.

Хриси и Рози са точният пример за младите хора със свежи идеи, искащи да се развиват в страната, създаващи нещо свое, примерът, от който имаме нужда. Предвид многото хора, напускащи България, е интересно да разберем защо те са избрали да развиват своята идея и самите себе си тук.

Хриси споделя, че ако искаш да бъдеш добър в нещо, в много от слуачите това е по-осъществимо в България, отколкото чужбина, защото тук имаш по-малко конкуренция, общностите са по-малки и е по-лесно да стигнеш до най-опитните и можещи и да черпиш знания от тях. Тя обича да живее на нови места за седмици/месеци, да пътува, но живот в чужбина към момента не е в плановете ѝ. Рози е със същата нагласа и не вижда конкретна причина да заминава в чужбина, освен за кратко, да натрупа опит. Смята, че понякога прекаляваме с драматизирането около положението в страната и че нещата са прекалено комплексни, за да генерализираме, че положението е зле. Защото да, то е такова по отношение на някои сфери и съответните им показатели, но при други не е така и в България има много поле за развитие и работа, която просто чака да бъде подхваната. И
Exit