Богатите бедни

Приходната агенция си прави пиар с дребни риби, а управляващите забравят фискалния контрол в земеделието при всеки протест
shutterstock
РЕЗУЛТАТ: Изловените от НАП некоректни земеделци в по-голямата си част са „дребни“ фермери, усвояващи под 10% от европарите за земеделие

Богатите бедни – такава е епикризата на българските земеделски производители, която тези дни набързо написа Националната агенция за приходите (НАП). И само как звучеше: 50 000 земеделски стопани взели 120 млн. лв. субсидии през миналата година, а не декларирали нито лев. Всеки втори крие данъци и осигуровки от хазната.
Като слуша отстрани човек, как да не се удари по главата и да не си каже – прибрали милиони и не само не платили, но и не декларирали данъците си? Но преди бурно да аплодира работата на приходната агенция, на висок глас трябва да попита – къде спаха до момента данъчните?

От влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. всяка година се плащат земеделски субсидии. И едва на 11-ата зейна проблем с масово хитруване на фермерите. Поставено в този контекст, „откритието“ започва да прилича повече на епикриза за бездействието както на данъчните, така и на фонд “Земеделие”, който играе ролята на Разплащателна агенция пред Европейската комисия и трябва да гарантира интересите на всички европейски данъкоплатци, включително българските. Затова замерянето с укрито деклариране на приходи за милиони, което спретнаха управляващите тези дни, изглежда по-скоро на нелеп пиар, отколкото на реална битка за изсветляване на земеделския бизнес. По-лошото е, че чрез него много ясно лъсва липсата на контрол и периодичното затваряне на очите на властта особено ако е изправена между дилемата фермерски протест, или публична отговорност пред данъкоплатеца.

Дребни, забравени риби

Кого обаче хвана НАП? Точният отговор ще остане в зоната на здрача, защото винаги има данъчна тайна над подобна информация. Прости сметки обаче показват, че в примката на приходната агенция съвсем не са едрите риби в земеделието. Защо? Само през 2017 г. са изплатени поне 1,3 млрд. лв. директни плащания за земя. Тоест недекларираната част от тях, въпросните 120 млн. лв., са под 10 процента от сумата. Да си припомним и друга публична статистика, известна от години – 20% от земеделците в България усвояват 80 на сто от директните плащания на Брюксел. С други думи, повече от сигурно е, че целият този шум се вдига за дребните и средните земеделци. Неслучайно грандиозното откритие за липсващите данъчни постъпления беше съпътствано с информацията, че служители на приходната агенция тръгват на своеобразно турне по села и паланки, за да обучават фермерите що е то данъчна декларация и как се попълва. Да се чуди човек дали му звучи смешно, или трагично, защото показва отворената десетилетие дупка в полето на фискалния контрол в земеделието. Която дупка НАП не се посвени да използва за лъскане на собствения си публичен имидж.

Освен това стана ясно още, че приходната агенция дълго е чакала данните от фонд “Земеделие”, за да ги сравни с декларираното в офисите ѝ на хартия. Едва ли е чакала 10 години, но със сигурност показва пословичната липса на диалог между институциите и крещящата нужда от електронно правителство.

Дяволът обаче винаги е детайлите. По-паметливи и вече бивши директори във фонд “Земеделие” припомнят, че в първите години от стартирането на европейските директни плащания за земя фермерите получаваха и национални доплащания от българския бюджет в размер от 1 – 2 лв. за декар, защото субсидиите за земеделците от най-новите страни членки България и Румъния бяха едва 25% от помощта, която получаваха фермерите от старите членки на ЕС. И изискването земеделците да получат това национално доплащане през 2007 – 2008 г. бе да нямат задължения към фиска. Тоест банковите сметки на фермерите се захранваха с бонус плащания от бюджета само срещу платени данъци. Само че с всяка година европейските субсидии растяха и това бе причината националните доплащания да отпаднат. Явно заедно с тях е отпаднала и грижата на държавата да следи кой какви субсидии получава и какви данъци плаща за тях. Така претоварената данъчна администрация задълго се е разтоварила от поредно бреме и чак сега някой в НАП се е събудил и е решил да върши това, за което му се плаща – да види влизат ли приходи в бюджета от публичната подкрепа на ЕС в земеделието, за която допринасят и българските данъкоплатци.

Да не говорим, че евросубсидиите първо се изплащат от българския бюджет и чак след това се възстановяват от Брюксел. Какъв е проблемът тогава приходната агенция да си удържа дължимия данък от субсидията и след това фонд „Земеделие“ да я превежда по сметките на фермерите? Пътища за контрол много, стига да има кой да ги следва!

Имало и земеделие

Независимо че преходът и процесът на преминаване от планово към частно стопанство у нас би трябвало да е преминал, изглежда, НАП чак сега осъзнава, че в България има земеделие… Как иначе човек да тълкува други публични оплаквания на приходната агенция от тези дни, като това, че фермерите не обявяват никакви доходи от реализирана продукция. Затова данъчните поискали от фонд “Земеделие” справки за средния добив от различни земеделски култури, които ще послужат за база при различни ревизии.
Човек да се чуди и да се мае как въобще досега е водена битка срещу сивия сектор, след като едва сега се поставя “А” и “Б” в контрола? А иначе, вместо да чакат още няколко години отговор от фонда, шефовете на НАП, на които е хрумнала селско-европейската акция, могат просто да отворят сайта на Министерството на земеделието и горите. Там всяка година се публикува аграрен доклад, в който подробно и онагледено с таблици и диаграми са изписани добивите за съответните култури за съответната година. Свалянето му от сайта на ведомството е безплатно за всички граждани, включително и за администрацията. Всяка година за този доклад и за данните в него пишат и медиите.

И докато след дълга летаргия НАП демонстрира или симулира някакво раздвижване по отношение на контрола в земеделието, ресорното ведомство продължава да си затваря очите и да чете еврорегламентите, както дяволът евангелието. Европейските норми не изисквали при кандидатстване за директните субсидии фермерите преди това да са си платили данъците от предишната година и затова не се прилагало у нас. Факт е, че не се изисква, но това не означава, че ние не може да ги надградим или най-малкото да поискаме изключение от Брюксел. Най-малкото защото и самият Европейски съюз явно е раздвоен, защото подобно изискване съществува за всички инвестиционни проекти в земеделието, за които се кандидатства по Програмата за развитие на селските райони. Без платени данъци няма как да правиш нови овощни градини, ферми, цехове за преработка на храни, да развиваш селски туризъм и т.н. с европари. А това от своя страна е поредно доказателство, че данъчните нарушители във въдицата на НАП сега са дребни риби, за които земеделието е по-скоро със социални функции, отколкото реален бизнес.

А че фискът е последна грижа за управляващите особено когато нечий стол се клати, го доказват и “чумите” в животновъдството. Няма начин да сте забравили чумата по козите и овцете в Странджа в началото на август, избитите животни и протеста на стопани пред сградата на Министерския съвет в центъра на София. Резултатът бе, че обезщетения от бюджета за избитите овце и кози получиха както регистрираните земеделски производители, така и тези, които работеха на черно. Земеделското министерство направи компромис, за да гарантира собственото си спокойствие – и това на премиера. А и защото не успя да убеди никого, че в България има реално огнище на чума, но последното е тема за друг разговор.

Сега през телената ограда от север се просмуква африканската чума по свинете. И пак се избиват животни, и пак фермери – този път в близост до Дунав, които досега са били в сивия сектор, също искат компенсации, като припомнят, че такива са получили и нерегистрирани производители от Ямболско. Отсега можем да се хванем на бас, че всеки стопанин с избито прасе, изряден или неизряден пред НАП, ще получи компенсация от държавата. Така че нека спрем да се заблуждаваме с истории за контрол и грижи за фиска. Властта и спокойствието пред портите ѝ е по-важно!

Текстът е публикуван в брой 37 /2018 г. на списание „Икономист“ от 14 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.