Баща и син – пионери на шоколада в София

Георги и Наум Гьондови тръгват от малка работилничка и разрастват бизнеса си до съвременна сладкарска фабрика в центъра на столицата
Наум Гьондов

Едни от пионерите на шоколада и сладкарството като фабрично производство в София са баща и син Гьондови. До Освобождението сладкарството е било в ръцете на гърци и албанци занаятчии.

Георги Гьондов е роден в Крушево, Македония, в семейството на ресторантьора Наум Гьондов. Около 1866 г. Наум и семейството му се заселват в София, където откриват кръчма и магазин за захарни изделия. Георги работи при баща си, а после усвоява сладкарския занаят и при гръцки майстори. Не след дълго гърците спират предприятието, но оставят на калфата Георги помещението и сладкарските инструменти. С кредити от търговци, чието доверие е спечелил като производител, през 1872 г. той отваря в центъра на малка тогава София собствена работилница и слдкарница, наименувана „Цариградска сладкарница“. Брат му Димитър започва да работи при него и също показва талант и умения. Всеки ден доставя по 1000 – 2000 пирожки за юнкерите във Военното училище. Тегли го обаче поробеният му край – включва се като четник в Илинденското въстание и загива като герой през 1903 г. Тържествено е погребан в родния Крушево по време на т.нар. Крушевска република – 10-те дни, в които въстаниците на ВМОРО управляват града, което е и най-големият успех на въстанието.

Георги построява нова работилница – на ул. „Лавеле“ №2. Внася съвременни машини и през 1907 г. започва фабрично производство на бонбони. През 1913 г. отваря и отделение за шоколад. Затрупан от грижи и работа, обаче се разболява и умира през същата година.

Но синът му Наум Гьондов, роден през 1884 г. в София, е вече подготвен за семейния бизнес. Решен е да го разшири и през 1914 г. купува терен от 1000 кв. м на ул. „Алабин“, където започва да строи фабрика. Първата световна война обаче започва, а на 14 октомври 1915 г. и България се включва в нея, за да я завърши с разгром и стопанска разруха. Строителствто се отлага и забавя. Фабриката е завършена едва през 1926 г. На партера са административните помещения и цехът за производство на шоколад, на първия етаж е цехът за карамел и бонбони, на втория – отделението за луксозни бонбони, локуми и захаросани плодове, а на третия – складът и сервизни помещения.

Производството се осъществява с електрически машини, а във фабриката се трудят 40 – 50 работници и работнички. Сред тогавашните софиянци тя е била известна с изключителния си ред и чистота. За което особено допринася майката на Наум, вдовицата Фанка Гьондова, която не пропуска да следи всичко – от докарването и „забъркването“ на суровините до пласмента на продукцията в сладкарницата и в магазините, в каквито се е превърнала старата работилница на „Лавеле“. Иначе управител на фабриката е самият предприемач – Наум. Нейните шоколади, бонбони, локуми и пр. захарни изделия се радват на отлично търсене не само в столицата, но и в цялата страна.

Столичанинът Наум Гьондов също не забравя македонския си произход и през 1923 г. е избран за член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Дочаква новата отечественофронтовска власт, но не и национализацията. Умира през 1945 г., едва 61-годишен, в София.

Текстът е публикуван в брой 12/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари