Амос Оз: Толерантността свършва там, където започва чуждата болка

Не мисля, че е наша работа да променяме човешката природа – по-добре да променяме себе си, казва „израелският Лев Толстой”, чийто роман „Юда” преди седмица бе отличен с престижната награда „Ясна поляна”

През последните години името на 79-годишния Амос Оз е сред най-сериозните претенденти за Нобелова награда за литература. Букмейкърите обикновено дават доста предни позиции на автора на 18 книги и повече от 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. През 2018 г. най-желаното отличие не се присъжда, но преди седмица именитият израелски писател бе удостоен с престижната награда „Ясна поляна” , която ежегодно се връчва на победители в конкурса на името на Лев Толстой. Амос Оз е победител в категорията „Чуждестранна литература” с романа си „Юда” (преведен и на български, изд. „Милениум”). Препечатваме със съкращения интервюто с живия класик, дадено по този повод пред lenta.ru:

 

– Как приехте новината за наградата на името на Лев Толстой?

– Когато получих писмо, подписано от Владимир Илич Толстой с допълнение в скоби „праправнук на Лев Николаевич Толстой”, реших, че е някаква шега. Толстой е починал преди повече от сто години и не мисля, че някой от неговите роднини би седнал да ми пише писмо. Едва по-късно разбрах, че съм получил награда. Отговорих колко много се радвам и колко много означава Толстой за моето семейство.

Дядо ми по майчина линия живееше в едностайна дървена къщичка, недалеч от Хайфа. На стената имаше черно-бяла снимка на Лев Толстой, изрязана от списание или вестник. Като малък гледах този портрет и си мислех, че човекът на него е равин. Веднъж попитах дядо как се казва този равин, а той ми отвърна, че това е Лев Толстой, че не е евреин, но е равин, защото говори за много важни неща.

– А днес как ви звучат идеите на Толстой?

– Боя се, че съм по-голям скептик от Толстой. По-голям скептик дори от Исус Христос. Най-малкото по отношение на възможността да променим света чрез любов. Не мисля, че всеки може да обича всички на земята. Всеки човек може да обича пет, десет или може би петнайсет други човеци, но не и всички… Трябва да сме честни, справедливи, търпими, понякога услужливи, но можем ли да изпитваме вселенска любов? Съмнявам се в това. Съмнявам се в пацифизма и в идеята да си подадеш и другата буза на врага. Защото смятам, че още по-лоша от насилието е агресията. Агресията е коренът на всяко насилие. Не вярвам във всемирната любов като Толстой. Иска ми се да сме повече реалисти.

– Глобалните философски или религиозните идеи са възможни днес?

– Всички идеи, изградени върху нещо от сорта „дайте да направим революция и да доведем света до светлото бъдеще” или „да подобрим човешката природа сега и завинаги”, са много опасни. Не мисля, че е наша работа да променяме човешката природа. По-добре да променяме себе си. Не е нужно да променяме човечеството. Това важи за всяка глобална промяна – било то религиозна или идеологическа, – резултатът винаги ще бъде един и същ: екзекуции, натиск, убийства, кръвопролитие, джихад, инквизиция, концлагери, ГУЛАГ. Защото революцията винаги убива тези, които не искат да се променят заедно с нея.

– Днес има поне една глобална идея – толерантност. Но някои съзират в нея потенциална опасност…

– Толерантността свършва там, където започва чуждата болка. Мога да съм абсолютно търпим към всякакви идеи – религия, вяра, вкус… Толерантен съм към широк спектър от идеи, надежди. Но когато човек причинява болка на друг човек – точно там свършва моята толерантност. Никога няма да бъда толерантен към жестокостта, садизма, насилието.

– Казвате, че книгите ви са автобиографични – кой от героите в „Юда” прилича на вас?

– „Юда” е квартет, не – даже квинтет. Това е все едно да попитате композитора с кого се асоциира повече – с цигулката или с виолончелото. Всеки от героите представлява определена част от мен. Дори призракът – Юда – също съм аз. Но никой от тях не е 100% мен. Написах роман, а не манифест. Моля, приемете този роман като музикален концерт. Пет инструмента и аз като автор на музиката. И

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание „Икономист“ от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.